При последния ъгъл течението едва не ме събори. Успях да го премина благодарение на късмета си, а не на някаква особена ловкост. Опрях се на стената, докато си поема дъх. За първи път осъзнах, че съм на път да спечеля облога. Ръцете ми приличаха на замръзнали окървавени парчета месо, усещах пареща болка в глезените, особено в десния, изкълван от гълъба. Потта се стичаше в очите ми, но вече знаех, че съм спечелил. Някъде по средата на пътя съзрях топлата жълта светлина, идваща от апартамента на Креснър. Рекламата на банката сияеше в далечината като приветствен надпис. Беше само 10 и 48, но ми се струваше, че съм прекарал цяла вечност върху тесния перваз.
Бог да е на помощ на Креснър, ако се опита да ме измами. Желанието ми да бързам се изпари. Отлагах с наслаждение мига на избавлението. Когато ръцете ми сграбчиха орнаментните перила, часовникът показваше 11. Повдигнах се, прехвърлих се вътре и с облекчение се сгромолясах на балкона. Тогава усетих върху слепоочието си леденото стоманено дуло на тежък пистолет.
Вдигнах очи и съзрях някакъв главорез с такова страшно лице, че би спряло дори механизма на Биг Бен.
— Отлично — раздаде са гласът на Креснър. — Моите поздравления, мистър Норис — той побърза да подкрепи думите си с одобрително ръкопляскане. — Вкарай го вътре, Тони.
Тони ме изправи на крака така внезапно, че уморените ми глезени се огънаха. При влизането се препънах в прага на балконската врата.
Креснър стоеше до камината и отпиваше бренди от чаша с големината на кръгъл аквариум. Парите бяха прибрани в чантата, а тя стоеше на старото си място по средата на тъмнопортокаловия килим.
Видях лицето си в огледалцето на насрещната стена. Косата ми беше разрошена, върху бледите ми бузи горяха две ярки петна. Погледът ми беше безумен.
Наслаждавах се на образа си само секунда, в следващия момент полетях през стаята. Улучих шезлонга, препънах се в него, той се преобърна и ме затисна.
Щом успях да си поема дъх, седнах и изрекох с огромно усилие:
— Мръсен измамник! Всичко е било инсценирано предварително.
— Вярно е — отвърна Креснър и внимателно постави чашата си върху камината. — Но не съм измамник, мистър Норис, само приемам безкрайно трудно загубите. Тони е тук, за да ви предпази да не извършите нещо… необмислено.
Той подпря с пръсти брадичката си и се изкиска. Не приличаше на човек, който приема тежко загубата, а по-скоро на котка с полепнали по муцуната пера от канарче. Изправих се на крака и внезапно усетих по-силен страх, отколкото докато бях на перваза. Продумах бавно:
— И все пак не успяхте да ме измамите.
— Изобщо не съм ви лъгал. Извадих хероина от колата ви и я върнаха на старото й място. Парите са в чантата. Можете да ги вземете и да си вървите.
— Прекрасно — отвърнах аз.
Тони стоеше до стъклената врата и все така приличаше на забравена гротескна маска от деня на Вси Светии. Ръката му стискаше тежкия револвер. Отидох до чантата, взех я и се отправих към вратата. Краката ми трепереха, очаквах всеки момент да ме застрелят в гърба. Отворих вратата и отново изпитах победоносното чувство, което ме бе обзело, когато заобиколих последния ъгъл.
Застигна ме ленивият подигравателен глас на Креснър.
— Сигурно си въобразявате, че сме се хванали на стария трик с дамската тоалетна?
Спрях на прага и бавно се обърнах, притиснал чантата до гърдите си.
— Какво искате да кажете?
— Вече ви съобщих, че не обичам да мамя при обзалагане и никога не съм го правил. Спечелихте три неща, мистър Норис: парите, свободата и съпругата ми. Първите две вече получихте, а третото можете да приберете от градската морга.
Краката ми се подкосиха, втренчих се безмълвно в него, тялото ми се вцепени от ужас.
— Да не си въобразявате, че ще ви я отстъпя? — в гласа му се промъкна състрадателна нотка. — О, не! Парите и свободата са ваши, но не и Марша. При това не можете да ме обвините в нечестна игра. След като я погребете…
Дори не пристъпих към него. Креснър можеше да почака. Тръгнах към Тони, който ме наблюдаваше с глуповато изражение. Креснър му нареди с отегчен глас:
— Застреляй го, ако обичаш.
Запратих чантата. Тя удари ръката, която държеше пистолета, и го отклони. Докато обикалях небостъргача, не бях използвал ръцете и китките си, а в тях е силата на всеки тенисист. Куршумът се заби в килима, вече бях господар на положението. Лицето представляваше най-опасното оръжие на Тони. Изтръгнах пистолета от ръката му и го ударих с приклада по носа. Тялото му се свлече на пода с измъчено грухтене.