— Няма за какво, госпожа Къртър — отвърна й Реми с най-изискания си и вежлив тон. — Там, откъдето са взети тези неща, има още много.
После продължихме към хиподрума. Реми правеше невероятни двайсетдоларови облози с надеждата, че ще спечели, и фалирахме още преди седмия кръг. Той заложи и последните два долара, отделени за ядене, и изгуби. Трябваше да се връщаме в Сан Франциско на автостоп. Отново бях на пътя. Качи ни един господин в лъскава кола. Аз седнах до него. Реми се опита да скалъпи някакъв разказ за това как е изгубил портфейла си на трибуната на хиподрума.
— Истината е — намесих се аз, — че проиграхме всичките си пари и за да не се налага повече след конни състезания да се връщаме на автостоп, отсега нататък ще залагаме чрез букмейкъри, нали, Реми?
Реми цял се изчерви, мъжът накрая ни призна, че е от управителното тяло на конните състезания при Златната врата. Остави ни пред елегантния хотел „Палъс“; гледахме подире му, докато изчезна сред полилеите, с джобове претъпкани с пари и високо вирната глава.
— Ха-ха-ха! Хо-хо-хо! — разкиска се Реми из нощните улици на Фриско. — Парадайз се вози в колата на човека, който надзирава конните състезания, и се кълне пред него, че вече ще прави облозите си чрез незаконни посредници. Лий Ан, Лий Ан! — Той я побутваше и дърпаше. — Не съм срещал по-смешен човек на света! В Сосалито май има много италианци. Ха-ха-ха-! — Той се вкопчи в един стълб, за да се насмее на воля.
Тази нощ започнаха дъждовете, а Лий Ан замята злобни погледи и към двама ни. В къщата — нито цент. Дъждът барабани по покрива.
— Сигурно ще продължи цяла седмица — каза Реми. Съблякъл бе красивия си костюм; и отново беше по жалките си къси панталони, войнишкото кепе и памучната фланелка. Големите му кафяви очи се взираха в дъските на пода. Пистолетът лежеше на масата. Чувахме как мистър Сноу се залива от смях някъде в дъждовната нощ.
— До гуша ми е дошло от това копеле — озъби се Лий Ан. Явно искаше да започне скандал. Взе да дразни Реми. Но той беше зает да прелиства малкия си черен бележник, в който бяха вписани имената на хора, предимно моряци, които му дължаха нари. Срещу всяко име изписваше псувни с червено мастило Ужасявах се от деня, в който и аз щях да вляза в този бележник. Напоследък пращах толкова много пари на леля си, че купувах продукти само за четири-пет долара на седмица. Спазвайки повелята на президента Труман, добавях и провизии за още няколко долара. Но Реми мислеше, че не внасям достатъчно; затова бе започнал да окачва касовите бележки от покупките, дълги касови ленти с точно описани цени, на стената на банята, за да ги виждам и да разбера Лий Ан беше убедена, че Реми укрива от нея пари, както впрочем и аз. Заплаши, че ще го остави.
Реми сви презрително устни:
— И къде мислиш да отидеш?
— При Джими.
— Джими?! Касиерът на конните състезания? Чуваш ли, Сал, Лий Ан възнамерява да отиде при касиера на конните състезания и да му увисне на врата. Да не забравиш да си вземеш метлата, скъпа, тази седмица конете ще излапат много овес за моите сто долара.
Нещата се влошаваха; навън дъждът ревеше. Първа в бараката се бе настанила Лий Ан, така че тя каза на Реми да си прибира багажа и да изчезва. Той се застяга Представих си как ще остана сам с неукротената опърничава в тази брулена от дъжда барака. Опитах се да се намеся. Реми блъсна Лий Ан. Тя се хвърли към пистолета. Реми ми го подаде и ми каза да го скрия; в него имаше пълнител с осем патрона. Лий Ан се разпищя, после си облече шлифера и излезе в калта да търси полицай, и кой полицаи мислите — не друг, а нашия стар приятел от „Алкатрас“. За щастие не си бил вкъщи. Тя се върна вир-вода. Аз се свих в моето ъгълче и заврях глава между коленете си. Боже, какво правя на три хиляди мили от къщи? Защо съм тук? Къде е моят кораб, който бавно плува към Китай?
— И още едно нещо ще ти кажа, мръснико — крещеше Лий Ан. — Тази вечер за последен път ти пържа тоя гаден мозък с яйца и за последен път ти готвя това гадно агнешко къри, та дано натъпчеш противното си шкембе, да натлъстееш и да се издуеш пред очите ми.
— Хайде, стига де — обади се Реми съвсем спокойно. — Разбрахме се. Когато тръгнах с тебе, съвсем не съм очаквал рози и лунна светлина, така че не ме изненадваш. Опитах се да направя нещо за теб — опитах се да направя нещо за двама ви; и двамата ме предадохте. Ужасно, ужасно съм разочарован и от двама ви — продължи той с абсолютна искреност. — Мислех си, че като поживеем заедно, от нас ще излезе нещо, нещо хубаво и трайно, опитах се, отидох до Холивуд, намерих работа на Сал, купувах ти красиви рокли, опитах се да те запозная с най-изисканите хора на Сан Франциско. Но вие отказвахте, отказвахте да изпълнявате и най-дребните ми желания. Нищо не съм ви искат в замяна Сега ще ви помоля за една-единствена услуга и никога повече не ще поискам нещо от вас. Моят втори баща пристига в Сан Франциско следващата събота вечер. Моля ви само да дойдете с мен и да се опитате да представите всичко така, както съм му го описвал. С други думи, ти, Лий Ан, си моето момиче, а ти, Сал, моят приятел. Уредил съм да взема назаем сто долара за събота вечер. Държа баща ми да прекара хубаво и да си тръгне без най-малката причина да се тревожи за мен.