— Идеята не е добра — твърдо рече Джайлс и Ема го погледна изненадано. — Госпожа председателят трябва да бъде видяна на горната палуба как разпуска и се наслаждава. Така е много по-вероятно да убедим пътниците, че няма причини да се безпокоят.
— Умно — отбеляза адмиралът.
Ема кимна. Канеше се да стане от мястото си, за да покаже, че срещата е приключила, когато секретарят на компанията Филип Уебстър се обади:
— Някакви други въпроси?
— Не мисля — отвърна Ема, която вече ставаше.
— Само още един въпрос, госпожо председател — каза Джайлс и Ема отново седна. — След като вече съм член на правителството, нямам друг избор освен да се оттегля като директор на компанията, тъй като нямам право да заемам доходоносен пост, докато служа на нейно величество. Осъзнавам, че звучи малко помпозно, но това важи за всеки нов министър. А и в моя случай влязох в борда само за да не допуснем майор Фишър да стане негов председател.
— Слава богу, че вече не е в борда и на борда — каза адмиралът. — Ако беше, вече целият свят щеше да знае какво се е случило.
— Може би именно това е причината да не е сред нас — каза Джайлс.
— Ако е така, ще си трае, освен ако не иска да бъде арестуван за съдействие на терористи.
Ема потръпна. Не искаше да повярва, че дори Фишър е в състояние да падне толкова ниско. Но покрай опита на Джайлс в училище и в армията не би трябвало да се изненадва, че след като Фишър бе започнал да работи за лейди Вирджиния, двамата не се бяха обединили, за да помогнат на нейната кауза. Обърна се отново към брат си.
— И за да разведря обстановката, бих искала да изкажа официално благодарността си към Джайлс, че служи като директор на компанията в такъв критичен период. Оставката му обаче ще отвори две свободни места в борда, тъй като сестра ми доктор Грейс Барингтън също се оттегли. Можете ли да ми препоръчате подходящи кандидати, които биха могли да ги заместят?
— Ако позволите, бих искал да направя предложение — каза адмиралът и всички се обърнаха към стария морски вълк. — „Барингтън" е фирма с дълги и силни местни връзки. Председателят на борда е представител на фамилията, така че може би е време да се обърнем към следващото поколение и да поканим Себастиан Клифтън да влезе в борда, като по този начин продължи семейната традиция.
— Но той е само на двайсет и четири! — възрази Ема.
— Иначе казано, не много по-млад от любимата ни кралица, когато зае престола — напомни ѝ адмиралът.
— Седрик Хардкасъл, това прозорливо старо куче, сметна Себастиан за достатъчно добър да бъде негов личен помощник във „Фартингс Банк“ — намеси се Боб Бингам и намигна на Ема. — Освен това разбрах, че неотдавна е бил повишен като заместник-директор на отдела за недвижими имоти на банката.
— А аз пък уверено мога да кажа — добави Джайлс, — че когато трябваше да вляза в правителството, изобщо не се поколебах да натоваря Себастиан с управлението на семейните акции.
— В такъв случай ми остава само едно — каза адмиралът. — Да предложа Себастиан Клифтън да бъде поканен да влезе в борда на „Барингтън Шипинг“.
— За мен е удоволствие да подкрепя предложението — обади се Бингам.
— Признавам, че се чувствам неловко — каза Ема.
— Това определено ти се случва за първи път — каза Джайлс, с което повиши настроението.
— Да обявя ли предложението за гласуване, госпожо председател? — попита Уебстър.
Ема кимна и седна.
— Адмирал Съмърс предложи — продължи секретарят — и мистър Бингам подкрепи предложението мистър Себастиан Клифтън да бъде поканен в борда на „Барингтън". — Замълча за момент. — Кой е за?
Всички с изключение на Ема и Джайлс вдигнаха ръце.
— Против?
Никой не вдигна ръка. Последвалите аплодисменти изпълниха Ема с гордост.
— И така, мистър Себастиан Клифтън е избран за член на борда на "Барингтън Шипинг".
— Да се молим да има борд, в който да влезе — прошепна Ема на брат си, след като секретарят на компанията обяви срещата за приключена.
— Винаги съм смятал, че е от порядъка на Линкълн и Джеферсън.
Мъжът на средна възраст, облечен в риза с разкопчана яка и спортно сако, вдигна очи от книгата, без да я затваря. Няколкото светли кичура рехава коса. които все още се задържаха на главата му, бяха грижливо сресани в опит да скрият преждевременното му оплешивяване. До стола му беше подпрян бастун.
— Извинете — каза Джайлс. — Не исках да ви прекъсвам.