— Защо?
— Защото започнах кариерата си във „Фартингс" като личен асистент на Седрик Хардкасъл. След смъртта му напуснах и започнах работа в „Кауфман".
— Проницателен дърт негодник е Сол Кауфман. И много умен банкер. Защо напуснахте „Фартингс"?
— Да кажем, че имаше разминаване в мнението кой би следвало да присъства на погребение.
— Значи Слоун не би се зарадвал да ви види в борда, така ли?
— Ако убийството беше нещо законно, вече да съм мъртвец.
Бишара извади своята чекова книжка.
— Кое е любимото ви благотворително дружество?
Себ не беше подготвен за подобен въпрос.
— Бойскаутите.
— Защо ли не се учудвам — с усмивка рече Бишара, докато написваше чек не за сто, а за хиляда паунда. — За мен беше удоволствие да се запозная с вас, мистър Клифтън — каза той, докато му го връчваше. — Имам чувството, че ще се срещнем отново.
Себ стисна протегнатата ръка и се канеше да си тръгне, когато Бишара попита:
— Кое е особеното нещо, което е общо помежду ни?
— Най-древната професия. Само че в моя случай е била баба ми, а не майка ми.
— Какво мисли сър Едуард за шансовете ви да спечелите делото? — попита майорът, докато Вирджиния му наливаше втори джин с тоник.
— Стопроцентово е сигурен, че не можем да изгубим. Точните му думи бяха, че делото ни е в кърпа вързано и е убеден, че журито ще ми отсъди значително обезщетение, вероятно около петдесет хиляди.
— Добра новина — каза Фишър. — Ще ме призовава ли като свидетел?
— Не, каза, че няма нужда от вас, макар да смята, че има вероятност другата страна да ви призове. Но вероятността е малка.
— Подобно нещо може да се окаже смущаващо.
— Не и ако се придържате към простото твърдение, че сте били мой професионален съветник, когато става дума за борси и акции, и че не съм проявявала особен интерес към подробностите, тъй като съм се доверявала на преценката ви.
— Но ако го направя, някой може да предположи, че аз съм се опитвал да срина компанията.
— Ако са толкова глупави да започнат да задават въпроси в тази посока, сър Едуард ще напомни на съдията, че не сте страна по делото, и тъй като сте член на Парламента, мистър Трелфорд бързо ще даде задна.
— И казвате, че сър Едуард е сигурен, че не можете да изгубите? — с известно съмнение попита Фишър.
— Твърди, че ако всички следваме партийната линия, ще се приберем живи и здрави.
— И не смята за много вероятно да ме призоват?
— Би се изненадал, ако го направят. Аз обаче смятам — продължи Вирджиния, — че ако получа петдесет хиляди, както предполага сър Едуард, следва да разделим сумата. Помолих адвокатите си да напишат споразумение в този смисъл.
— Много щедро от ваша страна, Вирджиния.
— Не повече от онова, което заслужавате, Алекс.
32
Когато телефонът иззвъня, Себастиан беше във ваната. Само един човек би го потърсил толкоз рано сутрин. Дали да изскочи от банята и да изтича в хола, като остави мокра диря след себе си, или се изкъпе на спокойствие, тъй като майка му със сигурност щеше да се обади отново след няколко минути? Остана.
Оказа се прав — телефонът иззвъня отново, докато се бръснеше. Този път Себастиан излезе в хола и вдигна.
— Добро утро, майко — каза той, преди тя да е успяла да каже нещо.
— Съжалявам за ранното обаждане, Себ, но се нуждая от съвета ти. Как според теб да гласувам, когато Дезмънд Мелър се кандидатира за заместник-председател?
— Не съм размислил, откакто обсъдихме въпроса снощи, майко. Ако гласуваш срещу Мелър и той спечели, това ще подкопае позицията ти. Ако се въздържиш и резултатът излезе равен, ще имаш решаващ глас. Но ако гласуваш за него…
— Никога не бих го направила.
— В такъв случай имаш два избора. Лично аз бих гласувал против, така че ако изгуби, да няма друг избор освен да подаде оставка. Между другото, Рос Бюканан не е съгласен с мен. Той мисли, че трябва да се въздържиш и да си запазиш възможни ходове. Но едва ли е нужно да ти напомням какво стана миналия път, когато постъпи така по времето, когато Фишър се кандидатира за председател.
— Сега е различно. Мелър ми даде думата си, че няма да гласува за себе си.
— Писмено ли?
— Не — призна Ема.
— В такъв случай не бих разчитал на думата му.
— Да, но ако…
— Мамо, ако не се дообръсна, няма да получиш дори моя глас.
— Да, извинявай. Ще си помисля върху това, което ми каза. Ще се видим на срещата на борда.
Докато затваряше, Себ сс усмихна. Разговорът беше пълна загуба на време, тъй като той знаеше, че тя е решила да се въздържи. Погледна си часовника. Оставаше му време колкото да излапа една купа мюсли и да си свари яйце.