Миришеше на постановка. Джайлс веднага прие, че тя работи за Щази, и се запита дали ще успее да я разобличи.
— Имате лек западноанглийски акцент, ако не се лъжа — прошепна ѝ той.
Тя кимна и го дари със същата обезоръжаваща усмивка.
— Баща ми е от Tpуpo.
— Тогава какво правите тук?
— Родена съм в Източен Берлин. Баща ми, офицер от британската армия, се запознал с майка ми през четирийсет и седма.
— Това не може да е било прието с всеобщо одобрение — предположи Джайлс.
— Наложило се да подаде оставка и си намерил работа в Германия, за да е с нея.
— Истински романтик.
— За жалост историята не завършва романтично. Повече в стил Джон Голсуърти, отколкото Шарлот Броите, защото по време на издигането на стената през шейсет и първа баща ми беше на гости при родителите си в Корнуол и така и не го видяхме повече.
Джайлс реши да е още по-предпазлив.
— Но щом баща ви е британски гражданин, вие и майка ви бихте могли да пуснете молба и да посетите Великобритания по всяко време.
— През последните девет години пуснахме трийсет и четири молби и онези, на които бе отговорено, се върнаха с един и същи червен печат — отхвърлена.
— Съжалявам — каза Джайлс, след което се обърна, нагласи слушалките си и заслуша остатъка от приветствената реч.
Когато след час и двайсет минути генералният секретар най-сетне си седна, Джайлс бе един от малкото, които все още бяха будни.
Излезе от конферентната зала и се присъедини към подкомисията, която обсъждаше възможното вдигане на някои санкции между двете страни. Направи кратко изявление, подобно на колегата си, но по време на срещата имаше ясното впечатление, че преводачката му вмъква тук-там по някое наблюдение, което е дошло от Щази, а не от министъра. Оставаше скептичен и предпазлив, но когато я провери в документите, видя, че името ѝ е Карин Пенгели. Изглежда, беше казала истината за произхода си.
Докато обикаляше от среща на среща, Джайлс скоро свикна със следващата го навсякъде Карин. Тя превеждаше всичко без изражението ѝ изобщо да се промени. Отговорите на Джайлс пък винаги бяха внимателно формулирани.
В края на първия ден Джайлс имаше усещането, че конференцията е постигнала някои положителни резултати, при това не без заслугата на преводачката му. А може би тя просто му казваше онова, което те искаха да чуе?
На официалната вечеря Карин седна точно зад него и превеждаше всяка дума на безкрайните еднакви речи, докато Джайлс най-сетне омекна.
— Ако напишете писмо до баща си, ще му го пусна, когато се върна в Англия. Ще поговоря и с един колега от имиграционната служба.
— Благодаря ви, сър Джайлс.
Джайлс насочи вниманието си към италианския си колега от дясната си страна, който побутваше храната си в чинията и мърмореше, че за една година бил сменил трима премиери.
— Защо сам не се кандидатирате за поста, Умберто? — попита го Джайлс.
— В никакъв случай — отвърна италианецът. — Не искам да прекратя кариерата си преждевременно.
Когато и последното блюдо от безкрайната вечеря най-сетне беше поднесено и на гостите им бе позволено да си тръгнат, Джайлс изпита облекчение. Пожела лека нощ на някои от делегатите, докато излизаше от салона, след което посланикът го откара обратно в хотела.
Взе ключа си и се прибра в стаята си малко след единайсет. Спеше от около час, когато на вратата се почука. Някой явно беше готов да не обръща внимание на табелката НЕ БЕЗПОКОЙТЕ, но това не бе изненадващо — в инструктажа на Външно министерство не беше пропусната дори тази възможност. Затова Джайлс знаеше много добре какво да очаква и което бе по-важно, как да се справи със ситуацията.
Стана с неохота от леглото, наметна халата си и отиде до вратата. Бяха го предупредили, че ще се опитат да намерят жена, която да прилича на неговата, но да е с двайсет години по-млада.
Отвори и за момент остана поразен. Пред него стоеше най-прекрасната блондинка, с високи скули, тъмносини очи и най-късата кожена пола, която бе виждал.
— Погрешната съпруга — каза Джайлс, след като дойде на себе си, макар че си припомни защо се бе влюбил така безнадеждно във Вирджиния преди толкова много години. — Но все пак ви благодаря, мадам — продължи той, докато вземаше бутилката шампанско. Погледна етикета. — „Вьов Клико" четирийсет и седма. Моля, предайте комплиментите ми на когото там трябва. Отлична реколта — каза Джайлс и затвори.