— Защо е склонен да плати такава висока цена? — попита лейди Вирджиния.
— Защото Централната банка неотдавна отхвърли искането му за лиценз да работи като банкер в Сити и той толкова отчаяно иска да се добере до английска банка с безупречна репутация, че не се интересува колко ще трябва да плати за „Фартингс“.
— Но Централната банка няма ли да се намеси при такова очевидно придобиване? — попита Фишър.
— Не и ако той запази борда в сегашния му вид през следващите две години и ако аз остана председател. Именно затова е толкова важно Клифтън да не научава какво сме намислили.
— А какво ще стане, ако Клифтън се сдобие с шест процента?
— Ще предложа и на него три паунда и двайсет шилинга за акция — каза Слоун. — И имам чувството, че няма да устои на офертата.
— Не съм толкова сигурен — каза Мелър. — Напоследък забелязвам промяна у него. Имам чувството, че той работи по някакъв напълно различен дневен ред.
— В такъв случай ще се наложи да пренапиша дневния му ред.
— Книгата е там, където е мястото на една книга — каза г-жа Бабакова.
— В книжарница? — предположи Хари.
Г-жа Бабакова се усмихна.
— Но не обикновена книжарница.
— Ако искате да запазите това в тайна, ще ви разбера, особено ако откриването ѝ ще доведе до още по-сурово наказание за съпруга ви.
— Какво по-сурово наказание може да има? Последните му думи, докато ми даваше книгата, бяха: „Рискувах живота си заради нея и бих го жертвал с готовност, ако знам, че ще бъде публикувана и светът и най-вече руският народ най-сетне ще научи истината". Така че ми остана само една цел в живота, мистър Клифтън — да видя книгата на Анатолий издадена, независимо от последиците. В противен случай ще се окаже, че всичките му жертви са били напразни. — Тя хвана ръката му. — Ще я намерите в антикварна книжарница за преводна литература на ъгъла на Невски проспект и Болшая морская в Ленинград — каза тя, като продължаваше да държи ръката на Хари като самотна вдовица, вкопчила се в единствения си син. — На горния рафт в най-далечния ъгъл, между испанското издание на "Война и мир" и френското издание на „Тес от рода Д'Ърбървил". Но не търсете „Чичо Джо", защото я скрих в обложката на португалското издание на "Повест за два града". Не мисля, че много португалци посещават книжарницата.
Хари се усмихна.
— И ако е все още там и успея да я взема, ще имате ли нещо против господин Гинзбърг да я издаде?
— Анатолий би се гордял, ако… — Тя млъкна, усмихна се и се поправи: — Анатолий ще се гордее, ако книгата му излезе в издателската къща, която издава Хари Клифтън.
Хари извади плик от вътрешния джоб на сакото си и ѝ го подаде. Тя го отвори бавно и извади чека. Хари зачака да види реакцията ѝ. но тя просто пъхна чека обратно в плика и му го върна.
— Но Анатолий би искал вие да…
— Да, би — тихо каза тя. — Но аз не искам това. Можете ли да си представите болката, която изпитва той всеки ден? Докато не бъде освободен, не ме интересува при какви условия живея. Вие би трябвало да ме разберете най-добре.
Двамата седяха тихо в малката стая, хванати за ръце. Когато започна да притъмнява, Хари осъзна, че в жилището няма осветление. Тя беше твърдо решена да сподели затвора на съпруга си. Показваше такова достойнство, че Хари се смути. Накрая г-жа Бабакова стана.
— Твърде много ви задържах, мистър Клифтън. Ще ви разбера, ако решите да не отидете в Русия, тъй като имате много за губене. И ако не го направите, имам само една молба — не казвайте нищо, докато не намеря някой, който е готов да изпълни задачата.
— Госпожо Бабакова, ако книгата е все още там, ще я намеря — каза Хари. — Ще я взема и тя ще бъде издадена.
Тя го прегърна.
— Разбира се, ще разбера, ако размислите.
Докато слизаше от осмия етаж до вече опустелия тротоар, Хари се чувстваше едновременно тъжен и въодушевен. Наложи се да измине няколко пресечки, докато успее да хване такси, и не забеляза мъжа, който го следеше, като се промъкваше в сенките и от време на време правеше потайно снимки.
— По дяволите — промърмори Хари, докато влакът потегляше от гарата на дългия си път обратно към Ню Йорк. Срещата с г-жа Бабакова така го беше погълнала, че напълно бе забравил за „Карнеги“. Джесика щеше да го скастри хубаво. Погрешно време. Джесика би го скастрила.
Лейди Вирджиния Фенуик
1970
28
— Позволете да открия тази среща — каза Ейдриън Слоун, — като изкажа сърдечните си поздравления на майор Фишър за избирането му в Парламента.