— Браво, браво — обади се Дезмънд Мелър и потупа новоизбрания депутат по гърба.
— Благодаря — каза Фишър. — Ще си позволя да добавя, че за мен е бонус, че победих не друг, а Джайлс Барингтън.
— И ако зависи от мен — каза Слоун, — той няма да е единственият Барингтън, който е изгубил. Но първо ще помоля Дезмънд да ни разкаже как е минала срещата му с Арнолд Хардкасъл.
— Отначало не особено добре, защото той явно не проявяваше интерес да продава акциите на майка си дори на раздутата цена от три паунда и двайсет шилинга. Но когато му казах, че първата ми работа като мажоритарен акционер ще бъде да изхвърля Ейдриън от борда, цялата му нагласа се промени.
— Хвана ли се на въдицата? — попита Фишър.
— Разбира се, че се е хванал — отвърна Слоун. — Той ме мрази толкова, колкото вие мразите Ема Клифтън и Джайлс Барингтън, ако не и повече.
— Това не е възможно — каза лейди Вирджиния.
— Но решаващият момент бе когато му казах кого възнамерявам да поставя начело на "Фартингс" вместо Ейдриън. — Мелър не се сдържа и направи дълга драматична пауза. — Рос Бюканан.
— Но едно обаждане на Бюканан и той ще разбере…
— Забравяте, майоре, че Хардкасъл подписа декларация за конфиденциалност, така че няма да се обажда на никого. И много ми се иска да видя физиономията му, когато открие, че променяме името на банката от „Фартингс“ на „Слоун“.
— И все пак не би ли размислил, ако някой му предложи по-добра цена за акциите? — попита лейди Вирджиния.
— Късно е — каза Мелър. — Той вече подписа документите за прехвърляне, така че ако платя в рамките на двайсет и един ден, акциите са мои.
— И ще сте на загуба за съвсем кратко време, преди Хаким Бишара да купи акциите, като ви донесе добра печалба — каза Слоун.
— Но ако Бишара не плати, всички ще останем с празни ръце — напомни им Вирджиния.
— Обажда ми се по телефона два пъти на ден и иска да е в течение с всичко ставащо. Дори отложи посещение в Бейрут, за среща с президента на Ливан. Всъщност си мисля да вдигна цената от пет на шест паунда, но в последния момент.
— Това не е ли малко рисковано? — попита Фишър.
— Повярвайте ми, така отчаяно иска да сложи ръка на „Фартингс", че е готов да се съгласи на почти всичко. А сега да минем към втората част от плана, която включва вас, лейди Вирджиния, и избирането на времето за делото, което е от жизнена важност.
— Ема Клифтън ще получи писмено изложение следващата седмица и адвокатите ми казаха, че очакват делото да започне някъде през ноември.
— Идеално — каза Мелър и провери в бележника си. — Следващата среща на борда на „Барингтън" е след три седмици и ще настоя мисис Клифтън да се оттегли от поста си за доброто на компанията, поне докато делото не приключи.
— И няма да има награда за позналите кой ще я замества през това време — каза Слоун.
— Щом заема поста — каза Мелър, — ще реша, че е мой дълг да разкрия на акционерите какво всъщност се е случило през първата нощ от плаването на „Бъкингам“.
— Но това винаги е било забулено в мистерия — каза Фишър, който изглеждаше малко неспокоен.
— Но няма да остане така още дълго. Когато влязох в борда на „Барингтън", Джим Нолс намекна, че първото плаване не е минало съвсем по мед и масло, но отказа да се впусне в подробности въпреки настойчивостта ми. Разбира се, проверих протокола от заседанието на борда, проведено на кораба онази сутрин, но намерих единствено извинение от капитана за експлозия, станала в малките часове. Виновни били военните, които правели нощни учения в Северния Атлантик. Бърза справка в Адмиралтейството е достатъчна, за да откриете, че по онова време корабите са били на котва в Гибралтар.
— Тогава какво всъщност е станало? — попита Слоун. — Защото аз също се опитах да изкопча истината от Нолс, но дори след няколко питиета той продължи да си държи езика зад зъбите.
— Единственото, което успях да открия, бе, че той и другите членове на борда са подписали декларация за конфиденциалност — каза Мелър. — Мислех си, че съм се озовал в задънена улица до срещата на борда миналия месец, когато мисис Клифтън взе прибързано решение, без да осъзнава евентуалните последици.
Никой не зададе очевидния въпрос.
— Капитанът на „Бъкингам" каза пред борда, че при последното плаване третият офицер, някой си мистър Джесъл, бил открит пиян на мостика и поставен под арест в каютата си до края на пътуването. Адмирал Съмърс настоя Джесъл да бъде уволнен незабавно, без обезщетения и препоръки. Подкрепих го, защото като всички други членове на борда той бе забравил, че Джесъл е бил на вахта през първата нощ на първото плаване и е видял всичко, което се е случило.