— Може да откаже да се срещне с вас.
— Няма да устои, а когато му предложа пет паунда за акция, което е сто процента печалба, ще се предаде. Доколкото го познавам, ще забрави всичките си задължения в мига, в който види шанс да направи удар.
— А ако все пак отхвърли предложението ви? — попита Фишър.
— Тогава има план Б — каза Слоун. — Не ми пука кой от двата ще свърши работа.
— Както обясних на първата ни среща, лейди Вирджиния, според мнението ми като професионалист шансовете ви за спечелване на делото са в най-добрия случай петдесет на петдесет, така че може би ще е по-разумно да не го завеждате.
— Благодаря за съвета ви, сър Едуард, но това е риск, който съм готова да поема.
— Така да бъде — отвърна адвокатът ѝ. — Но смятам за нужно мнението ми да бъде отразено в протокола, за да няма неразбирателство в бъдеще.
— Изказахте становището си повече от ясно, сър Едуард.
— Тогава да започнем с колкото се може по-обективен преглед на фактите по делото. Вие или сте, или не сте продали и после изкупили обратно голям брой акции на „Барингтън“ с цел преднамерено да навредите на компанията.
— Защо ми е да причинявам вреда на компанията?
— Наистина, защо. Тук следва да спомена, че другата страна трябва да докаже, че сте го направили, а не вие да доказвате, че не сте. И все пак на три пъти, когато компанията е трябвало да обяви лошата новина, вие сте продавали акции на най-високата им цена и десет дни по-късно сте ги изкупували обратно, когато цената им е падала. Това вярно твърдение ли е?
— Да. Но го направих едва след като се посъветвах с майор Фишър.
— Мисля, че следва да не споменавате майор Фишър, докато сте на свидетелската банка.
— Но той е член на Парламента.
— Може би е време да ви напомня, лейди Вирджиния, че мнението на повечето съдебни заседатели за адвокатите, агентите на недвижими имоти и депутатите почти не се различава от мнението им за данъчните.
— Но защо да не го споменавам, щом това е самата истина?
— Защото по времето, когато сте продавали и изкупували акциите, майор Фишър е бил директор в борда на "Барингтън" и тъй като е бил ваш представител, за журито ще е повече от ясно откъде сте получили нужната ви информация. Предвид това ви съветвам да не призовавате майор Фишър, макар че не би било зле да го предупредите, че има вероятност да бъде призован от другата страна. Ако бях на тяхно място, щях да му пратя призовка.
За първи път Вирджиния показа признаци на безпокойство.
— А след това, на по-късна дата — продължи сър Едуард, — вие сте купили голям дял от „Барингтън", за да получите място в борда по време, когато компанията е избирала нов председател.
— Да. Майор Фишър беше моят избор за председател на борда.
— Това също е нещо, което трябва да ви посъветвам да не споменавате пред съда.
— Но защо? Смятах, че майор Фишър ще бъде по-добър като председател.
— Възможно е, но журито от дванайсет обикновени граждани, избрани на случаен принцип, може да реши, че целите вендета срещу мисис Клифтън, което намеква, че първоначалната ви цел за купуването и продаването на акциите наистина е била да навредите на нея и на компанията.
— Просто исках председател да стане най-подходящият човек. А и не мисля, че една жена е способна да се справи с такава работа.
— Лейди Вирджиния, опитайте се да не забравяте, че е много вероятно половината от съдебните заседатели да са жени и че с подобно наблюдение едва ли ще си спечелите симпатиите им.
— Това започва да ми прилича повече на конкурс по красота, отколкото на дело.
— По този въпрос не сте много далеч от истината, лейди Вирджиния. Трябва също да приемем, че другата страна ще призове бившия ви съпруг сър Джайлс Барингтън като свидетел.
— Защо? Той няма нищо общо.
_ С изключение на това, че всички транзакции са станали след развода ви с него и че по една случайност сте избрали за кандидат за председател на борда човек, който два пъти се е изправял срещу него на общи избори, което според журито може да се окаже повече от съвпадение.
— Но дори да призоват Джайлс, как той би могъл да помогне на каузата им? Той е бивш съпруг, бивш депутат и бивш министър. Не бих казала, че това го поставя в добра светлина.
— Всичко това може и да е вярно — рече сър Едуард, — но имам чувството, че той все пак ще успее да впечатли съдебните заседатели.
— Какво ви кара да смятате така?
— Той има огромен опит като оратор, а публичните речи подготвят много добре човек за свидетелското място. Така че не можем да си позволим да го подценяваме.