— Точно от това се тревожи адвокатът ми. Че след няколко добре подбрани думи от бившия ѝ съпруг заседателите могат да я съжалят. Адвокатът ми мистър Трелфорд твърди, че нейният адвокат сър Едуард Мейкпийс няма да се посвени да повдигне въпроса за втория ти развод и какво е довело до него.
— Тогава кого ще призовеш?
— Майор Алекс Фишър.
— Но той няма ли да е свидетел на противната страна?
— Мистър Трелфорд не мисли така. Фишър би могъл да е толкова проблем за тях, колкото и за нас.
— Тогава може би ще ме призове другата страна? — с надежда предположи Джайлс.
— Да се надяваме, че няма да го направи.
— Бих платил солидна сума да видя Фишър на мястото на свидетеля — каза Джайлс, подминавайки подмятането на Ема. — Напомни на мистър Трелфорд, че той има много къс фитил, особено ако не получава уважението, което си мисли, че заслужава. И това е още повече в сила сега, след като влезе в Парламента.
— Същото може да се каже за Вирджиния — каза Хари. — Тя няма да се сдържи да напомни на всички, че е дъщеря на граф. А сред съдебните заседатели няма да има много графове.
— Само че би било също толкова глупаво да подценяваме сър Едуард — каза Джайлс. — Ако позволите да цитирам описанието на Тролъп на друг адвокат, той е „блестящ като диамант и също толкова режещ и твърд".
— И на мен ще са ми нужни същите качества на срещата на борда следващия месец, когато ще изляза на ринга с Мелър.
— Имам чувството, че Мелър и Вирджиния работят заедно — каза Джайлс. — Двете събития съвпадат по особено удобен начин.
— Да не забравяме и Фишър — добави Хари.
— Реши ли дали ще се изправиш срещу него на следващите избори? — попита Ема.
— Може би е време да ви кажа, че Харолд Уилсън ми предложи място в Камарата на лордовете.
— Поздравления! — възкликна Ема, скочи от стола и прегърна брат си. — Най-сетне и малко добри новини.
— И аз отказах.
— Какво си направил?
— Отказах. Казах му, че искам да направя още един удар в Бристолското пристанище.
— И още един удар по Фишър, естествено — рече Хари.
— Това може и да е част от причината — призна Джайлс. — Но ако ме победи отново, ще съм дотам.
— Мисля, че си се побъркал — рече Ема.
— Същото ми го каза и преди двайсет и пет години, когато обявих, че смятам да се кандидатирам за Парламента.
— Като социалист — напомни му Ема.
— Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре — Себастиан е съгласен с теб — засмя се Джайлс.
— Това означава ли, че си го виждал след като се върна от Ню Йорк? — попита Хари.
— Да. И преди да попиташ, той млъкна в мига, в който повдигнах темата.
— Жалко — каза Хари. — Такова чудесно момиче.
— Но мога да ти кажа също, че когато се отбих в кабинета му да го взема да обядваме, зърнах на стената зад бюрото му детска рисунка, която не бях виждал преди. Беше озаглавена „Мама" и бих могъл да се закълна, че е нарисувана от ръката на Джесика.
— Мой портрет ли? — попита Ема.
— Не, точно това е странното — рече Джайлс. — Не твой, а на Саманта.
— Слоун ти е предложил десет паунда на акция? — изненада се Рос Бюканан. — Но в това няма никакъв смисъл. Тази сутрин акциите на „Фартингс" вървят за два паунда и осем шилинга.
— Просто се опитваше да открие какъв е лимитът ми — каза Себ. — Щом разбра, че не проявявам интерес, се призна за победен и изгуби самообладание.
— Това едва ли е изненада. Но защо така отчаяно е искал да сложи ръка на твоите шест процента?
— И как точно пасват Мелър и Фишър?
— Долен съюз, който е замислил нещо лошо. Това е сигурно.
— В книгата за посетители имаше и едно друго име, което би могло да ни даде отговора. Да сте попадали някога на човек, наречен Хаким Бишара?
— Не съм се срещал лично с него — отвърна Рос. — Но бях на една негова лекция в Лондонското училище по икономика и бях много впечатлен. Турчин, но е учил в Бейрут. Получил най-високите оценки на приемните изпити за Оксфорд, но не му предложили място.
— Защо?
— Решили, че е мамил. В края на краищата как може момче на име Хаким Бишара, син на турски търговец на килими и сирийска проститутка, да бие каймака на английската образователна система? Затова вместо в Оксфорд отишъл в Йейл и след като завършил, спечелил стипендия в Харвардското бизнес училище, където сега е хоноруван преподавател.
— Значи е учен?
— О, не! Бишара практикува онова, което проповядва. На двайсет и две предприел дързък опит да придобие Бейрутската търговска банка, една от най-уважаваните финансови институции в Близкия изток.