— И какво прави в Англия?
— От известно време се опитва да накара Централната банка да му даде лиценз за клон на Бейрутската банка в Лондон, но засега все му отказват.
— Защо?
— Централната банка не е длъжна да посочва причини, а и не забравяй, че в комисията влизат безхарактерни типове от същата порода, които са попречили на Бишара да влезе в Оксфорд. Но той не е от хората, които се отказват лесно. Наскоро четох в „Телеграф", че възнамерява да заобиколи комисията и да придобие английска банка. А коя банка е по-подходяща за придобиване от „Фартингс"?
— Ясно като бял ден, а да не го забележа.
— Когато събереш две и две, обикновено получаваш четири — каза Рос. — Но пак не намирам логика във всичко това, защото Бишара е щастливо женен, набожен мюсюлманин, който години наред си е градил репутация с безупречно честните си сделки, също като Седрик. Тогава защо да има вземане-даване със Слоун, който се слави като безскрупулен и нечестен и раздава от долната част на тестето?
— Има само един начин да разбера — каза Себ. — Като се срещна с него. Някакви идеи?
— Не, освен ако не си табладжия от световна величина. Таблата му е хоби.
— Знам как да изиграя шест и едно в началото на играта, но с това познанията ми в общи линии се изчерпват.
— Е, всеки път, когато е в Лондон, той посещава редовно клуб "Клеърмонт". Част е от така наречената Клеърмонтска група — Голдсмит, Аспинал и Лукан. Саможивци като него, които не се вписват лесно в лондонското общество. Но не се захващай с него, Себ, освен ако не искаш да изгубиш и ризата от гърба си. Честно казано, нямаш много изгледи за успех с Бишара.
— Освен един — рече Себ. — Двамата имаме нещо общо.
— Ако си падах по залаганията, мисис Клифтън, отговорът на въпроса ви щеше да е равни изгледи за успех, но никой не може да каже как ще се представи човек, когато застане на мястото на свидетеля.
— Да се представи? Не би ли трябвало да е просто себе си и да каже истината?
— Да, разбира се — съгласи се мистър Трелфорд. — Не искам обаче съдебните заседатели да останат с чувството, че са членове на комисия, оглавявана от вас.
— Но аз се занимавам точно с това — каза Ема.
— Не и когато сте на мястото на свидетеля. Искам всички мъже в журито да се влюбят във вас. Съдията също, ако е възможно.
— А жените?
— Да решат, че е трябвало да се борите здравата, за да постигнете изумителния си успех.
— Е, поне това е вярно. Мислите ли, че сър Едуард ще посъветва Вирджиния същото?
— Несъмнено. Ще иска да я представи като изпаднала в беда девойка, изгубена в жестокия свят на търговията и финансите и тормозена от мъжкарана, която е свикнала да постига своето.
— Но това няма абсолютно нищо общо с истината.
— Мисля, че ще трябва да оставим заседателите да решат каква е истината, мисис Клифтън. Но засега да погледнем фактите на студената светлина на деня. Ще посочим като оправдание първата част от отговора на въпроса на лейди Вирджиния, даден на обща среща и записан в протокола. Ще посочим, че майор Фишър е бил не само избраникът на лейди Вирджиния в борда, но и че като директор на компанията е имал вътрешна информация, която ѝ е позволила да купува и продава акции за свое облагодетелстване. На сър Едуард няма да му е лесно да обори това твърдение и ще го подмине колкото се може по-бързо, за да се съсредоточи върху онова, което сте добавили, докато тя е излизала от залата: „Ако намерението ви е било да поставите компанията на колене, лейди Вирджиния, значи сте се провалили. И провалът ви е достоен за оплакване, защото бяхте победена от обикновени почтени хора, които искат компанията да се развива успешно“. "Обикновени почтени хора" е проблем, защото заседателите възприемат себе си по този начин и сър Едуард ще заяви, че клиентката му е не само обикновена почтена личност, но че причината да продължи да купува акциите на „Барингтън" е била вярата ѝ в компанията и че сриването ѝ е последното нещо, което би поискала.
— Но всеки път, когато продаваше акциите си, Вирджиния правеше огромни печалби и излагаше на риск стабилността на компанията.
— Напълно е възможно и се надявам, че лейди Вирджиния ще се опита да се представи като пълна невежа по бизнес въпроси и ще се помъчи да убеди журито, че през цялото време е разчитала на експертизата и професионализма на своя съветник майор Александър Фишър.
— Но те работеха като екип, за да сринат компанията.
— Напълно възможно, но когато тя се изправи пред съда, сър Едуард ще ѝ зададе въпроса, чиито отговор сте избегнали. Кого имахте предвид, лейди Вирджиния, когато казахте… — мистър Трелфорд побутна полукръглите си очила и прочете точните думи, — „вярно ли е, че един от директорите ви е продал огромния си дял през уикенда в опит да постави компанията на колене?"