Елза му правеше знаци - едната й ръка беше вдигната във въздуха, а с другата сочеше ухото си.
-Есемес от Нина. Линия „Пикадили“, на Хайд Парк Корнър.
Нина беше последвала Клекнър в станцията на метрото. Ниска и леко кривогледа, с коронки на предните зъби, които блещукаха страховито в устата й, Кел я бе виждал само веднъж и веднага я бе намразил.
- Да не би да излиза?
В отговор Елза само вдигна рамене.
Минаха още двайсет минути в мълчание.
- Шефе? - Този път беше Олдрич.
- Дани! Какво е положението?
- Разиграва ни. Проследих го до Грийн Парк. Слиза от влака, качва се на следващия. Пътува още една спирка до „Пикадили“. От там тръгва на север към Оксфорд Съркъс.
- Сега държиш ли го?
- Да, държа го. Виждам го в момента. Но останах само аз.
- Къде е Нина?
- Дявол я знае!
Кел изруга наум. Все пак беше добре, че засега можеше да разчита поне на Олдрич.
- Къде си?
- До хотел „Хайд Парк“.
Възможно място за среща с водещия офицер? Почти изключено. Твърде прибързан избор, твърде очевиден. Един агент с опита на Клекнър би трябвало да им приложи минимум два часа маневри за контранаблюдение, преди да поеме подобен риск. Хотел „Хайд Парк“ беше просто пореден етап от предварително разработен маршрут.
- Имаш ли визуален контакт?
- Невъзможно! Ще ме познае.
В този момент пристигна есемес от Джез, който по някакво чудо - Кел така и не разбра как - бе успял да се вмъкне в хотела преди Клекнър и да го проследи чак до мъжката тоалетна. След като получи тази информация, Кел изтегли останалите членове на екипа обратно в зоната на „Найтсбридж“ да чакат по-нататъшни инструкции.
- Мислиш, че „Хародс“ е на ред, така ли?
Елза беше застанала до Кел пред един от прозорците на кабинета му и гледаше навън, към „Уайтлис“. За негова изненада тя го прегърна с ръка през раменете, сякаш се опитваше да му вдъхне кураж.
- Така мисля - отвърна той, като се обърна и й се усмихна. - До там има по-малко от петстотин метра.
Барът на „Хародс“ винаги е бил любимо свърталище на руснаците. Сигурно са му казали да отиде там, ако вече и без това не го е знаел. НКВД, КГБ, ФСБ... От десетилетия висят там.
- Свърталище? - попита тя с недоумяваща гримаса. - Би ли ми казал какво значи това?
- Няма значение - отвърна той, загледан над покривите и разветите знамена на Лондон към крановете, които въртяха стрели на хоризонта.
Абакус беше тръгнал на пазар.
45.
Джез изпроводи Абакус от хотела и го предаде отвън на Каръл, която междувременно се бе преоблякла в строг делови костюм с високи токове и бе вдигнала косата си на кок. Беше достатъчно близо до американеца, за да го докосне с ръка, когато той се обърна и тръгна на запад по „Найтсбридж“, пресичайки улицата на светофара по посока към „Хародс“.
Целият екип, с изключение на Нина, се бе събрал в околността, но Кел бе позиционирал в магазина само един-единствен агент - шейсет и две годишен мъж, известен като Еймъс. Да задели повече, при положение че Клекнър можеше да влезе в сградата за броени минути и след това да се шмугне в станцията на метрото, му се стори твърде рисковано. Вместо това хората му щяха да се разпръснат по протежение на четирите страни на сградата, за да наблюдават изходите на приземния етаж. Нямаше смисъл да следят Клекнър на всяка стъпка от обиколката из магазина. Нека да се надбягва със сенки, нека да прилага наученото от курсовете по контранаблюдение. Можеше да остане и пет часа вътре, да мине по няколко пъти през всички отдели, но в крайна сметка все някога трябваше да си подаде носа навън.
- Вътре е - каза Каръл.
Клекнър бе влязъл през входа откъм „Ханс Кресънт“, на северния ъгъл на сградата; беше си все така с бейзболната шапка и черното кожено яке. Джез влезе след него, продължавайки да осведомява Кел в реално време за действията на обекта, докато Каръл остана на входа.
- Придвижва се с бърза крачка през мъжкото облекло. Петнайсет метра... - Гласът на Джез беше нисък и продран, с източнолондонски акцент. - Как са изходите ми?
Кел и Елза бяха наредили пред себе си поне по половин дузина мобилни телефони, по които постъпваше информация за местонахождението на всеки член от екипа. Обработвайки есемесите, те съставяха картина на разположението на силите в района - тежко умствено упражнение, изискващо от Кел концентрация, каквато не помнеше да е постигал от години. Чувстваше се особено приповдигнато.
- Всичките са покрити - отвърна той и Джез тръгна нагоре към първия етаж, оставяйки на Еймъс да поеме Клекнър от гастронома.