- Виждам го - каза Еймъс със слаб акцент някъде от Съмърсет. Докато останалите агенти ползваха миниатюрни слушалчици и скрити микрофони, на Еймъс бяха дали допотопна „Нокиа“, по каквато си падат старци и самотни вдовци. Кел се бе надявал, че телефонът ще допринесе за завършеността на образа му. -Гледа черния хайвер. Или нещо такова. На деликатесите. Още е с бейзболната шапка.
Работейки в екип, Джез и Еймъс бяха в състояние да следят неотклонно Клекнър през следващите деветдесет минути, каквито и трикове по контранаблюдение да им прилагаше. Той премина през ароматите и красивите момичета на парфюмерийния отдел и се качи два етажа нагоре, на щандовете за завеси и дамаски, след това се спусна надолу по ескалаторите с египетски мотиви покрай осветения със свещи паметник на Даяна и Доди ал Файед. Всеки път когато американецът се скриеше от погледа му след някой внезапен ляв или десен завой, Харолд използваше камерите за видеонаблюдение на магазина, към които се беше свързал, за да го намери. Това проработи на два пъти -на монитора в контролния център се появи неясен трептящ образ на мъж с тъмно кожено яке и бейзболна шапка, - като и двата пъти Кел успя да определи приблизителното му местоположение и да го съобщи на екипа. В същото време към тях се присъедини Нина след безплодно половинчасово пътуване в Източна посока по линията „Пикадили“, понеже се била припознала в някакъв мъж в съседния вагон, който й заприличал на Клекнър. - Не беше той - рече сега гузно тя.
- Тая шибана бейзболна шапка! И якето много приличаше.
- Няма значение - каза Кел и я насочи към „Мода и козметика“, откъдето да наблюдава изходи 6 и 7, разположени под прав ъгъл в югоизточния край на сградата.
Междувременно Олдрич, Каръл и още трима агенти бяха заели позиции отвън, разперили чадъри над главите си, за да се пазят от внезапно бликналия дъжд.
Малко преди пладне Еймъс докладва на Кел, че Абакус се е насочил към отдела за играчки на третия етаж, преминавайки през голямата книжарница в центъра на втория, където си купил списание за компютри. В момента играел компютърна игра на един телевизор е голям екран в северния край на етажа. Кел се възползва от възможността да замени Джез и Еймъс, изпращайки ги да наблюдават отвън изходите, докато Каръл и Луси поеха следенето на обекта от различни етажи. През цялото време, докато наблюдаваше случващото се на мониторите, четеше есемеси, провеждаше кратки разговори или мъчително очакваше нещо да се случи, Кел усещаше, че дотук операцията му се развива добре, че владее положението, че взема правилните решения и натиска верните лостове. Клекнър все някога щеше да излезе от сградата, да не забележи, че Дани или Каръл и Нина са по петите му, и да заведе МИ6 при водещия си офицер от СВР.
Всичко това обаче се провали в един миг.
Луси бе засякла местоположението на Абакус в отдела за играчки и Каръл докладва, че Клекнър вече се придвижва с бърза крачка през детското облекло. След което просто изчезна. Нямаше го на камерите. Не се появи на никой от изходите на приземния етаж. Мобилните телефони в Ридан Плейс престанаха да бръмчат, екраните на лаптопите застинаха неподвижно, осем превъзходно обучени агенти за проследяване спряха да подават данни до Томас Кел, който вече усещаше как в него се надига буря от безсилен гняв при мисълта, че е позволил Райън Клекнър да му се изплъзне. В продължение на още два часа той остави екипа си да наблюдава всичките десет врати на нивото на улицата, докато Олдрич и Нина обхождаха „Хародс“ с надеждата да открият американеца. Но от него нямаше и следа. Най-после Кел ги освободи и позвъни на Амилия.
- Загубих го.
- Не се учудвам.
Гласът й звучеше по-скоро спокойно, отколкото раздразнено, но Кел отвърна:
- Много ти благодаря.
- Не исках да прозвучи така - каза тя.
- „Хародс“! - възкликна той. - Дяволите да го вземат този „Хародс“!
- Не се притеснявай. - Кел чуваше как в кабинета й звънят и други телефони. - Знаем, че Абакус има агенти и извън Турция. Много е възможно да се среща с някой от тях, а не с водещия си офицер. Все в даден момент ще се прибере в хотела си и ще започнем отначало.
Кел й благодари и затвори. После слезе с асансьора до партера и отиде да хапне риба с пържени картофи в ресторантчето на Порчестър Роуд. Опита се да изпрати есемес на Рейчъл, но не получи отговор. Когато се върна в командния център, Елза се готвеше да ходи на кино в „Уайтлис“, а Харолд тъкмо се бе прибрал от тайландски масаж в „Куинсуей“.
- Усещаш ли миризмата, шефе? - попита той. - Тигров балсам. - С усилие Кел успя да се усмихне. - Не се тормози - каза Харолд, като го хвана за лакътя. - Случват се такива неща. Имаме още някой и друг коз в ръкава.