Клекнър се изсмя. Харолд се усмихваше, погледите на всички бяха приковани в екрана. Жената влезе в стаята. Едва тогава Кел я позна.
Беше Рейчъл.
46.
Кел извърна глава от екрана и тръгна, препъвайки се, към вратата, оттам по коридора към асансьорите. Смътно чу зад гърба си нечий глас да вика името му, докато завиваше по късия проход към мъжката тоалетна. Бутна вратата и влезе вътре. Представи си как в този момент Рейчъл докосва Клекнър, ръцете й шарят по тялото му, устните й го целуват; превит надве, той остана известно време, подпрял ръка на стената, докато дробовете му се напъваха да вдишат глътка въздух.
Посегна към джоба си за цигара. Пристъпи към умивалниците и приседна на плота, за да запали. Отвори прозореца, като държеше цигарата с ръка близо до рамката и отчете с някаква част от мозъка си наличието на димни детектори, автоматични противопожарни системи и правила. Още с първата глътка дим в него се надигна такъв мощен прилив на ярост, че едва се сдържа да не стовари юмрук върху стената. Представи си Клекнър с разбита челюст, с окървавено лице; представи си деня и обстоятелствата, при които щеше да му отмъсти. Той щеше да убие Клекнър, вече не се съмняваше в това. Знаеше, че американецът бе подмамил Рейчъл в хотела си нарочно, за да го унижи. Абакус знаеше, че бившите колеги на Уолинджър го наблюдават.
На вратата се почука.
- Том?
Беше Елза. Кел установи, че се радва да чуе гласа й. Хвърли цигарата през прозореца, извърна се към мивката и пусна крана.
- Да.
- Добре ли си?
Кел погледна отражението си в огледалото; яката на ризата му беше почнала да се разръфва, тялото му вонеше на пот, устата - на цигари.
- Нищо ми няма.
Представи си Рейчъл гола пред Клекнър. Отваря уста за жадна целувка, краката й са увити около гърба му. Точно сега, в този момент. Кел се наведе и пъхна лицето си под крана.
Елза беше влязла при него в тоалетната.
- Том, какво става?
- Прилоша ми, нищо особено - излъга Кел, без да се замисли. - Сигурно съм ял нещо... Извинявай за цигарата.
- Няма нужда да се извиняваш.
Напевният глас на Елза, излъчващ щастие, беше като балсам за душата му, прорязана като с нож от оргазма на Рейчъл в онази хотелска стая. Кел си носеше телефона в джоба. Можеше да й се обади, още сега, и да сложи край на цялата комедия.
- Имам нужда от още една цигара - каза той.
- He - каза Елза, като го подкарваше с ръка около кръста. - Имаш нужда да си идеш у дома. Да си починеш. Какво искаш, да се разболееш ли?
Кел знаеше, че Елза се досеща за случилото се между тях. Поклати глава. Ако останеше, щеше да е принуден да гледа екраните, да се прави, че не познава жената, че не му пука какво става в онази стая. Да седи и да слуша коментарите на Харолд за Абакус като полов атлет, похотливите му шегички за тялото на Рейчъл -поредната наивница, станала жертва на фаталния чар на Райън Клекнър.
- Може би това е добра идея - каза той.
- Да си идеш у дома?
-Да.
47.
След петнайсет минути Елза седеше до Кел на задната седалка на черното такси, което спря пред жилището му в „Холанд Парк“. Тя плати на шофьора. Кел тръгна напред, отключи входната врата и си представи Рейчъл, заспала върху гърдите на Клекнър, или двамата заедно под душа, или поръчващи румсървис по телефона от леглото. Трябваше да е по-внимателен. Не биваше да сваля гарда. Накрая винаги се оказваш измамен. Самият той бе измамил много хора по този начин.
- Чакай да ти помогна.
Елза бутна навътре входната врата и попита Кел за номера на апартамента му.
- Пет - отвърна той. Двамата се заизкачваха по стълбището, докато Кел се питаше защо ли Елза идва с него. Какво ли искаше? - Наистина не е нужно да влизаш - каза той. - Нищо ми няма, ще се оправя.
- Напротив, ще вляза.
Още щом влязоха в кухнята, Кел си наля коняк и гаврътна чашата на един дъх. Предложи на Елза нещо за пиене, но тя вече оглеждаше апартамента. Откри я в един ъгъл на хола, разглеждаща библиотеката му.
- Греъм Грийн... - каза тя. - Харесва ли ти?
Кел кимна. През януари бе прочел есето на Хичънс, разбило на пух и прах репутацията на Грийн, и оттогава му беше трудно да посегне към книгите му. Рейчъл бе подарила на Клекнър „Хич 22“ за рождения му ден.
-Имаш и книга на италиански автор! „Гепардът“ на Ди Лампедуза! Чел ли си я?
Кел поклати глава.
- Не още.
Може би половината от книгите в апартамента му бяха купени в резултат от моментен импулс или по съвет на приятел и той така и не бе намерил време да ги отвори. Но беше благодарен на Елза за въпросите, с които го разсейваше от другите му мисли. Извади от джоба си пакет цигари.