- Ще ти кажа друг път - отвърна тя. - Ела да седнеш, Том. Нервираш ме. - Тя му посочи с ръка едно от креслата. Той заобиколи канапето и застана пред креслото, но не седна. Амилия, сплела пръсти, обмисляше внимателно онова, което се готвеше да каже. - Положението при вас е сериозно, така ли?
- Ти ми кажи - отвърна Кел.
- Искам да чуя твоята гледна точка. Знам само онова, което Рейчъл ми каза.
- Извини ме, че те питам, но защо се бъркаш?
- Ти лично ме набърка, идвайки днес при мен. Изглеждаш силно разстроен.
- И ужасно ядосан. Искам отговор. Искам да знам какво, по дяволите, се върши зад гърба ми и какво още криеш от мен.
Лицето на Амилия, обикновено безизразно, постепенно помръкна от нещо, напомнящо съжаление.
- За теб е важно да знаеш, че Рейчъл постави едно-единствено условие.
- Условие за какво?
- За да ни гарантира съдействието си.
Кел си спомни какво му бе казала Елза предишната вечер. Когато за пръв път срещнах Рейчъл, двете с Амилия като чели бяха приятелки. Всичко започваше да се изяснява. Всяко парче от мозайката си идваше на мястото.
- Рейчъл се съгласи да сътрудничи, да ми помогне, стига ти да не разбереш. Знаеше, че може да се случи нещо между нея и Райън, което да взриви връзката й с теб. Тя много те обича. Харесва те. Но Абакус беше по-важен.
Кел се улови, че повтаря наум фразата „Абакус беше по-важен“. Загледа се през прозореца към сивата, подгизнала от дъжда улица. Гордостта му, самочувствието му на човек и професионалист бяха дълбоко наранени.
Амилия се извърна в креслото и посегна към чашата си, но се сети, че такава нямаше. Кел пиеше сам.
- Би било неискрено от моя страна да твърдя, че споразумението ми с Рейчъл не беше в интерес на Службата - каза тя, после добави: - При това изцяло.
- И какво е това споразумение? - попита Кел, но вече знаеше отговора, както бе знаел още от първия миг, че не друг, а Амилия бе наредила на Харолд да унищожи записите.
- Споразумение да следим заедно Клекнър. Да знаем във всеки момент къде се намира, какво прави, с кого се среща, какво си казват.
Кел се потърси от погнуса; неговата Рейчъл беше накисната в мръсотиите на Службата.
- Трябвала ти е Рейчъл като гадже на Клекнър.
- Нещо такова. - За чест на Амилия, тя успя да си придаде засрамен вид.
- Тоест искаш да ми кажеш, че съзнателно и преднамерено си ме заобиколила в една операция, която трябваше да се проведе под мой технически контрол? Като си използвала за целта приятелката ми? Това ли ми казваш?
Нямаше нужда Амилия да отговаря. И двамата знаеха отговора. Вместо това тя заяви:
- Боях се, че ще отнеме месеци, ако не и години, да съберем доказателства за Клекнър, които да са достатъчни за арестуването му. Дори не бях сигурна, че Абакус е къртицата. Исках да имаме и резервен план за всеки случай. По очевидни причини не можех да искам от теб разрешение. А пък твоето шесто чувство, което ти подсказа да се насочиш към чайната, Том, откриването на тайника - твоят триумф! - ми дадоха увереност да приведа плана в действие.
Кел пресуши чашата си, замисляйки се за миг върху способността на Амилия - подобно на Тони Блеър - да превръща поражението в победа; да принуждава опонента си да мисли, че не я е преценил вярно; да нахлузва непроницаема маска на неукорима добродетелност дори след като е допуснала непростим, циничен гаф.
- Значи моят триумф се превърна в мое унижение? -каза той. - Това ми казваш. Така излиза от приказките ти.
Тя кимна. Кел стана, отиде до барчето, наля си още три пръста от уискито на Амилия, без да предложи и на нея, после седна в креслото и въздъхна примирено.
- В такъв случай най-добре ми разкажи цялата история - каза той, като дори си запали цигара в дневната й в крещящо нарушение на правилата за поведение в собствения й дом. Тя не настоя да я угаси. - Започни отначало - подкани я той, като се настани удобно на креслото и кръстоса крака. Уискито се разля приятно по жилите му. - И гледай да не пропуснеш нещо.
И тя му разказа. Всичко.
През следващите четирийсет и пет минути Амилия потвърди пред Кел, че е постигнала лична договорка с Рейчъл да съдейства за изправянето на Райън Клекнър пред правосъдието.
След като се запознала с Рейчъл в Истанбул и установила, че Клекнър намира Рейчъл за привлекателна, тя споделила с нея, че в западната разузнавателна общност има къртица, която заплашва всички операции на МИ6 в Близкия изток и не само там. Наличните улики сочели към Райън Клекнър като най-вероятен двоен агент. Освен това Амилия й казала, че е възможно Клекнър да е замесен и в смъртта на баща й.