- Това не може да си го знаела от самото начало -прекъсна я Кел. - Нямахме никакви доказателства.
Амилия сякаш прие аргумента му. Тезата за някакво решаващо участие на Клекнър в смъртта на баща й беше примамката, което тя лично бе използвала, за да привлече Рейчъл на тяхна страна. Кел познаваше рисковете и цинизма на професията и остави Амилия да говори.
В случай на доказване на вината му, каза тя, Рейчъл била приела да търси сближаване с него, като най-напред инсценира случайна среща в Истанбул. Малко след като Кел открил тайника на острова, Клекнър си намерил повод да отиде до Лондон. И - хоп! - от малкото си черно тефтерче веднага изровил номера на Рейчъл Уолинджър, която му се била изплъзнала в Истанбул. Красивата дъщеря на загиналия британски шпионин, която го била загледала на погребението на баща си. Това било такъв невероятен късмет, че Амилия чак се усъмнила, но не можела да си позволи да пропусне шанса. Рейчъл била готова да отмъсти за баща си, дори с цената да загуби Кел.
Поканата на Клекнър им дошла тъкмо навреме. Той пристигал в Лондон, свободна ли е Рейчъл? Бих се радвал да вечеряме заедно. Да разгледам родния ти град. Това им било достатъчно. От този момент нататък нещата се наредили от само себе си; операцията получила зелена светлина. Важно било, че Рейчъл е умна, уравновесена и със самообладание - идеални качества за отредената й роля. Все пак тя бе дъщеря на майстор в шпионския занаят, наследила от баща си интелект и сила на характера.
- Ти знаеш, че се опитахме да я вербуваме още в Оксфорд, нали?
Кел я погледна, сякаш го бе ударила с чук по главата.
- Какво?!
- След като завърши, кандидатства за място в МИ6 с възможности за бързо повишение. Стигна до курса за обучение на разузнавачи, но се отказа. Нямала нужната нагласа.
Кел бе вторачил невиждащ поглед пред себе си. Ненавиждам шпионите, бе му казала Рейчъл. Като не бе споменала нищо за кандидатстването си в МИ6, нито за курса. Спомни си думите й: Нещо в него беше мъртво, повехнало. Парче от душата му липсваше. Почтеност. Нежност. Честност.
- Честност.
- Моля? - попита Амилия.
Кел й даде знак с ръка да продължи.
- Поставих й две задачи - каза тя, сякаш Рейчъл беше неин служител. - Трябваше да се доберем до блекбърито на Клекнър, а по възможност и до чантата, която носи винаги със себе си. В „Технически операции“ са разработили батерии за блекбъри, които могат да го захранват с енергия, като същевременно ни предават разговорите, водени от него, както и точни данни за местонахождението му.
- Значи това е правила Рейчъл снощи в хотела? Това е бил нейният шанс? Затова се е качила в стаята на Клекнър?
Амилия кимна.
- А успяла ли е?
Шефката на британското разузнаване кимна, доволно усмихната, като лъвица, оценила първия улов на лъвчето си.
- О, да. Справи се блестящо.
- А трябвало ли е да го изчука преди това? - Въпросът излезе от устата му като плюнка.
- Том, за бога...
- И това ли я накара да свърши? Дотам ли паднахме? До равнището на руснаците? На МОСАД?
Амилия не бе мърдала от креслото си близо час. Сега стана и пристъпи до прозореца, за да спусне завесите. Минаха няколко минути, докато благоволи да отговори на въпроса му, сякаш я бе засегнал не просто като професионалист, а и като жена.
- От самото начало - каза тя - Рейчъл ни бе заявила съвършено ясно за какво е готова и какво не би направила за нищо на света. Мисля, че подобно на много жени, и тя намира Клекнър за привлекателен мъж. -Кел прие забележката й като опит да го раздразни. - С други думи, тя беше готова да флиртува с него, да го прелъсти, ако предпочиташ, защото подобно нещо едва ли щеше да й причини особено душевно страдание. Това дотук звучи ли ти логично, Том?
- Да, Амилия, звучи ми - отвърна натъртено Кел, докато усещаше как обичта му към Амилия, лоялността му към неговата стара приятелка и към мръсната им професия се разпада с всяка изминала минута като дрипа. - Това, което не ми звучи...
- Не съм свършила! - почти кресна Амилия, която си наливаше чаша вино. Лекциите по морал на Кел в момент като този й се струваха абсурдни. - Рейчъл беше готова да целуне Райън, дори да си легне с него. Всичко това беше въпрос на неин свободен избор...
- Я стига!
- На неин свободен избор - повтори Амилия, ясно и с равен тон. - Нито за момент не съм вярвала, че ще преспи с него, че ще прави секс, че ще си позволи с Клекнър физическа интимност от вида, за който намекваш. Никога не съм смятала, че съм създала проститутка или курва или че онова, което е споделила с теб, значи толкова малко за нея, че да е готова да те замени с човек, когото презира.