Амилия говореше, без да поглежда Кел, потраквайки припряно с токчета по тротоара. След като подминаха един полицай на ъгъла с Лендсдаун Уок, тя заразпитва Кел за Рейчъл.
- Има ли нещо, в каквато и да било ваша кореспонденция, свързано с лова на къртици? - Кел й хвърли изпепеляващ поглед, но тя не му обърна внимание. -Дори да не си споменавал изтичането на информация, споделял ли си с нея защо си в Турция? - попита го тя.
- Разбира се, че сме обсъждали това. Рейчъл знаеше, че разследвам катастрофата на баща й. Знаеше също и че съм посочен да го заместя. - Амилия вдиша въздух през стиснатите си зъби; само по себе си това представляваше нарушение на Закона за държавната тайна. Кел реши да бъде докрай откровен е нея. - Тя ужасно се дразнеше от факта, че не можех да й казвам всичко. Опитвахме се да избягваме, доколкото бе възможно, темата за работата ми. Сега си давам сметка, разбира се, защо на нея не й се говореше за Службата. Защото през цялото време е работела за теб...
-Не и в самото...
- ... и се е бояла, че може да открия малката ви мръсна тайна...
-... която съвсем случайно произведе разузнавателна информация, достатъчна Клекнър да бъде вкаран зад решетките. Благодаря ти все пак за подкрепата и разбирането.
От известно време Кел си даваше сметка, че приятелството му с Амилия можеше във всеки момент да се вгорчи до степен, при която никога повече да не се възстанови. Между тях вече имаше твърде много натрупана горчилка. Твърде много лъжи.
- Разговаряла ли си с Рейчъл за Цецилия Шандор? -попита я той.
- А ти?
Бързият, нетърпелив поглед, който Амилия му хвърли, показваше доколко я е раздразнил. Кел й каза онова, което имаше нужда да знае.
- Разбира се, че говорихме за нея - каза той. - Тя е била любовница на баща й. Рейчъл знаеше всичко за нея. Както и Джоузефин. Рейчъл беше чела ония шибани любовни писма!
- А казвал ли си й, че Шандор е от унгарското разузнаване?
Щеше да му е по-лесно да излъже, да реагира възмутено на това обвинение, но Кел знаеше, че самият той е притеснен. Нямаше избор, освен да й каже истината.
- Да. Тя знае това.
- Супер! - Амилия поклати глава. - Това в разговор ли й го съобщи или в имейл?
- Никога не бих изразил в писмен вид нещо такова.
Отговорът на Кел прозвуча рязко, но дълбоко в себе си бе принуден да признае, че не помнеше точно кога или как бе станало дума пред Рейчъл за кариерата на Шандор в разузнаването. Нито си призна и другия грях: че от него Рейчъл знаеше, че Шандор е била убита. На Амилия и без това й се бе струпало много на главата.
- Чували ли сте се скоро? - попита го тя.
- Амилия, не съм я чувал, откакто се скарахме в ресторанта. Това искаше да чуеш, нали? Аз съм зарязаният любовник. Тя не отговаря на позвъняванията ми.
- Добре. Най-после нещо хубаво. Щом Рейчъл се свърже с мен, Том, обещавам да ти кажа.
52.
След като си тръгна от хотелчето в „Снеърсбрук“, Александър Минасян взе метрото за центъра на Лондон, уреди си среща с шефа на бюрото на СВР в един ресторант в Шепърдс Маркет и му разправи за връзката на Кодак с Рейчъл Уолинджър.
- Кел - каза той. - Том Кел. Какво знаеш за него?
- Името ми звучи познато. Мога да проверя. Сигурно имаме досие.
-Изпратен е бил да разследва катастрофата на Уолинджър. Срещал се е с Джим Чейтър в американското посолство в Анкара. Според Кодак Кел бил довел онази жена на парти, което Кодак организирал в бар в Истанбул.
- Кел познава Чейтър? И са приятели?
Минасян показа с жест, че не може да отговори на този въпрос. Знаеше само че Кодак изпитвал първо-сигнална омраза към Джим Чейтър. Че се преструвал на негов лоялен служител и поддръжник, на възхитен чирак, дошъл да учи занаята до коляното на майстора, докато всъщност презирал другия американец заради етиката и методите му на работа. На моменти Минасян си мислеше, че Райън Клекнър бе приел да работи за СВР, мотивиран единствено от омразата си към Чейтър.
- Знаеш ли на коя дата е било въпросното парти?
Шефът на бюрото чоплеше с вилицата си порция пастет от пилешки дроб. На Минасян изобщо не му се ядеше.