Половин час по-късно Кел си наливаше чаша вода в кухнята, когато усети, че самолетът започва да се снижава. Отначало не обърна внимание, но когато погледна през прозореца, видя отдолу голям град и разбра, че скоро ще кацнат. Постави чашата на плота и тръгна напред, към пилотската кабина. Вратата беше отворена. Той я затвори зад гърба си и попита пилотите:
- Къде сме? Защо сме толкова ниско? Ще презареждаме ли?
Слънцето вече не се виждаше напред. Самолетът бе сменил посоката.
- Имаме нов полетен план, сър - отвърна Фил.
- Кой казва това?
- Имаме нареждане да кацнем в Киев.
68.
- Какво?! От кого е това нареждане?
- Боя се, че не мога да ви кажа, сър.
Кел се подпря на стената на тясната кабина; самолетът бе навлязъл в турбулентна зона. Запита се дали пилотите не бяха вербувани от СВР; ако на Фил му бяха дали достатъчно пари, за да приземи самолета в Киев, едва ли някой щеше да разбере.
- Ще те попитам още веднъж - каза той. - Кой ти нареди да правиш това?
В далечината вече се виждаха светлините на летище; самолетът щеше да кацне след не повече от пет минути, а след десет агентите на СВР щяха да се намесят.
Фил се облегна назад, свали слушалките от ушите си и небрежно ги спусна на шията си.
- Най-добре да ви помоля да седнете, сър.
В молбата му се съдържаше нотка на снизходителна заплаха - командирът на полета нареждаше на пътника какво да прави.
- Кое е това летище?
- „Бориспол“. Киевското.
- Международното летище на Киев?
- Същото - отвърна Боб.
Фил мърмореше нещо неразбираемо в микрофона си, вероятно разговаряше с диспечерите.
Кел погледна към редиците лампички и бутони над главите на пилотите, загадъчни и недостъпни за него като формулата на ДНК. Нямаше избор, освен да се върне на мястото си. Всеки момент щяха да кацнат. Когато отвори вратата на кабината, Клекнър го гледаше право в очите.
- Проблем ли има, Том? - попита той с дяволита усмивка.
- Защо мислиш така? - отвърна Кел и се пристегна с колана за кацане.
69.
Гълфстриймът се спусна грациозно надолу в падналия мрак. Колелата допряха пистата и машината продължи да се движи към един отдалечен край на летището. След като спря, Фил излезе от пилотската кабина, отиде до средата на пътеката и обяви, че към самолета се движи автомобил и че „всички пътници са помолени да останат на борда“.
- Това включва и мен, така ли? - попита Клекнър.
На лицето му, макар и уморено, беше изписано тържество, сякаш знаеше, че вече нищо не може да попречи на благополучното му отпътуване за Москва.
- Да - отвърна Кел. - Това включва и теб.
Кел разкопча колана си и се приближи до американеца. Извади нож от задния си джоб и го прекара пред лицето на Клекнър.
- Ей, я чакайте малко - обади се Фил.
Кел се пресегна зад гърба на Клекнър и преряза пластмасовите връзки, с които бяха пристегнати ръцете му. Дани се усмихваше. Веднага щом усети ръцете си свободни, Клекнър освободи токата на предпазния си колан и стана от мястото си. Все още вдървен и с болки по цялото тяло, той посегна да разтрие с длан бедрото си, където Джез бе инжектирал кетамина.
- Какво ми сложихте? - попита той.
Кел не му обърна внимание.
Докато двигателите на самолета бавно утихваха, Фил се прибра в пилотската кабина. Някъде отвън просветваха оранжеви светлини; ако не се брояха те, наоколо беше почти пълен мрак. Кел надникна през прозореца и видя втори частен самолет, паркиран непосредствено до техния. Регистрационният номер започваше с N - машината беше с американска регистрация. В съзнанието му отекна мрачният спомен за друго такова предаване на агент при извънредни обстоятелства.
Клекнър вече крачеше напред-назад из самолета, за да се разкърши, и разтриваше китките си. Силата му постепенно се възвръщаше, а заедно с нея - и първичната, безскрупулна хитрост на хищник. Кел го наблюдаваше внимателно, като се питаше какво ли го бе подтикнало към измяна. Но Клекнър изглеждаше не по-различно, отколкото онази вечер в бар „Бльо“ - със слънчев загар, в превъзходна физическа форма, красив млад мъж. Хвърлиш ли камък на някой плаж в Калифорния, ще удариш поне десетина като него. Най-вероятно се бе продал за пари, плюс някакво перверзно удовлетворение от това, че бе измамил своите - едва ли действията му бяха идеологически подплатени, просто измяна заради самата измяна.
- Изглеждаш уморен, Том - каза Клекнър, обръщайки се към Кел.