И този път Кел не отговори. Пресече салона и отиде до отсрещната редица прозорци. По бетонната настилка се задаваше автомобил. Жълтите фарове се приближаваха с голяма скорост. Боб излезе от пилотската кабина и отвори главната врата на самолета. В салона нахлу въздушно течение заедно с рев на реактивни двигатели. Клекнър запуши ушите си с длани. Дани потръпна и си седна на мястото. Кел отиде до вратата и огледа навън.
- Кой е в колата? - попита той Боб.
- Знам ли? Вие ми кажете - отвърна Боб, надвиквайки се с шума.
В автомобила имаше трима души. От мястото си до отворената врата Кел проследи с поглед черния мерцедес, докато спря на няколко метра от гълфстрийма. Над пистата духаше силен напречен вятър, два пътнически авиолайнера се придвижваха на позиция за излитане на по-малко от триста метра от тях. Шофьорът на лимузината угаси фаровете, спря двигателя и отвори задната врата.
Първа слезе Амилия Левин. Кел вече гледаше към отсрещната страна на мерцедеса, където вратата също се отвори. Над главите им премина самолет, мощните му прожектори осветиха за миг пространството около тях. От колата се подаде ниската набита фигура на Джим Чейтър. Беше с костюм. Обърна се и погледна нагоре към гълфстрийма. Кимна почти незабележимо на Кел. Кел не се помръдна. Чейтър се пресегна назад към седалката, взе нещо, което приличаше на мобилен телефон, после затръшна вратата.
Кел се обърна към Дани и двамата пилоти, които се бяха събрали в предната част на салона.
- Дайте ни малко време - каза той. - Чакайте в колата.
- Няма проблем - отвърна Дани и последва Боб и Фил надолу по стълбите.
Тримата се спряха за момент, за да се здрависат с Амилия, сякаш беше чужд държавен глава, пристигнал на официално посещение. Чейтър не им обърна никакво внимание. Кел, който беше застанал на вратата на самолета, се извърна назад и подвикна на Клекнър:
- Райън! Твоите приятели са дошли да те видят.
Кел видя как в очите на Клекнър просветна за миг лъч на надежда, лицето му засия от радост, че от Москва се бяха сетили да го приберат. Но изражението му почти не се измени, когато видя Джим Чейтър да се качва по стълбата на самолета. Кел бе очаквал Клекнър да помръкне, да се спихне, но той сякаш изпитваше облекчение от развръзката.
Чейтър мина покрай Кел, без да го поздрави, и се спря пред Клекнър, фиксирайки го с поглед. Клекнър се извърна и погледна навън през прозореца. Кел усети внезапен, смразяващ пристъп на страх, че МИ6 са изиграни, че Абакус ще се окаже троен агент, използван срещу Минасян с някаква толкова тайна мисия в някаква толкова брилянтна игра, че да си е струвала да бъдат пожертвани Хичкок и Айнщайн.
Амилия вече се бе изкачила по стълбата и влезе в салона на самолета. Кимна на Кел; картите бяха раздадени наново, тя държеше ръката си близо до гърдите и Кел можеше само да гадае какви козове ще извади. Чейтър повдигна нагоре стълбичката на гълфстрийма и затвори херметически вратата. Изведнъж вътре стана много тихо.
- Ето че се събрахме - каза Амилия.
Кел усети как сърцето му заби учестено. Той знаеше, че ако Клекнър пръв вземе думата, ако сега стане от мястото си и отиде при Чейтър, играта приключва. Едно ръкостискане между доверени колеги, поредната провалена операция и двама високопоставени британски шпиони, които да операт пешкира. Изражението на Амилия беше непроницаемо. Чейтър изглеждаше просто ядосан и уморен. Кел чувстваше нужда да си напомня, че самата идея за невинност на Клекнър беше пълен абсурд.
- Райън - каза Амилия, като присви очи, сякаш й беше трудно да фокусира погледа си върху него. Фактът, че не Чейтър, а тя проговори първа, беше многозначителен. - Джим даде любезното си съгласие двамата с Том да прекараме няколко минути с теб, преди да бъдеш отведен под охрана в американски арест.
Още докато осмисляше казаното от нея, Кел изпита мощен прилив на облекчение. МИ6 щяха да получат възможност да разпитат Клекнър, за да се убедят от първа ръка в дълбочината на неговата вероломство. Абакус беше улов на Кел, триумф на Службата, но от Лангли си го отвеждаха у дома.
- Райън? - повтори Амилия. - Чуваш ли какво ти казвам?
- Чувам - промърмори той.
Очевидно Клекнър се канеше да увърта и протака. Да се преструва на невъзмутим, да запази спокойствие на всяка цена. Беше притиснат в ъгъла, но бе твърдо решен да не даде на онези, които го бяха заловили, удовлетворението да го видят прекършен.
- Моята служба има някои въпроси относно един наш източник в...
- Сигурен съм, че имате...
- Не я прекъсвай, Райън.
Това бяха първите думи на Чейтър, откакто се бе качил в самолета. Той се обърна към Клекнър на малкото му име и това се стори на Кел донякъде трогателно. Колко ли пъти Чейтър бе седял с Райън Клекнър на съвещания, в звукоизолирани стаи, в заведения... оценявайки го, обучавайки го, доверявайки му се?