- Трудно. Потискащо. Пълно с познати лица. И с въпроси без отговор.
- Смяташ ли, че може нарочно да е разбил самолета?
Тремейн бе съобразил, макар и за един кратък миг, да го погледне в очите, преди да зададе въпроса си, но въпреки това моментът не беше подходящ и Кел усети как го обзема раздразнение.
- Ти ми кажи. Смяташ ли, че Пол може да е бил склонен към самоубийство?
- В никакъв случай - отговори Тремейн, без да се поколебае. Но побърза да добави, като шофьор, който коригира волана по време на завой: - В интерес на истината обаче, ние не общувахме много помежду си. Не сме се сприятелявали. Пол прекарваше повечето време в Истанбул.
- Имаше ли конкретна причина за това?
Тремейн се поколеба, преди да отговори:
- Ние сме изнесен пост.
- Много добре знам, Дъг. Затова казах „конкретна причина“.
Кел отново хвърляше мрежата наслуки, на принципа „каквото се хване“: източниците на Уолинджър, съзнателно вербувани и неподозиращи; жените му; хората, с които се срещаше. Папките и телеграмите, в които щеше да се рови през следващите четирийсет и осем часа, съставляваха официалната версия за интересите и поведението на Уолинджър, но нищо не можеше да замени суровите данни, клюки и слухове.
- Ами, на първо място, Уолинджър беше влюбен в този град. Познаваше го като петте си пръста, умееше да извлече от него онази наслада, каквато само Истанбул може да достави. Анкара е казионен град, тук се ражда държавната политика. Но, както знаеш, повечето важни дискусии за Иран, Сирия, за Мюсюлманското братство и така нататък се провеждат в Истанбул. Пол имаше прекрасна къща в „Еникьой“. Живееше, заобиколен от книги и картини. Там ходеше и Джоузефин. Тя ненавиждаше Анкара. Децата също.
- Рейчъл идвала ли е тук?
Тремейн кимна.
- Веднъж, доколкото знам.
Кел извади айфона си и погледна екрана. Имаше само едно получено съобщение, което се оказа от доставчика му на мобилни услуги, и три имейла, два от които бяха спам. Това беше един лош, прилепчив навик, който бе придобил в резултат от многото самотни дни и нощи в Лондон без достатъчно стимули за интелекта - жажда за новини, за малките опияняващи дози контакт с външния свят. Повечето пъти се надяваше на някой дружелюбен есемес от Клеър, колкото да се убеди, че не е напълно изчезнала от живота му.
- Това новата ли е? - попита Тремейн.
- Нямам представа. - Кел пъхна телефона обратно в джоба си. - Кажи ми, върху какво работеше Пол? Амилия ме увери, че ще можеш да ме поставиш в течение.
Тремейн превключи на по-ниска скорост и остави колата да пълзи бавно към червения светофар.
- Предполагам, чувал си за арменското фиаско?
Това напомни на Кел колко отдавна беше извън играта. За каквато и провалена операция да намекваше Тремейн, Амилия дори не му я бе споменала при срещата им в Картмел.
- Нищо не съм чувал, Дъг. Приеми, че започвам от нула. Решението да бъда изпратен тук бе взето само преди два дни.
Светофарът започна да мига. Тремейн продължи напред със сгъстяващата се колона от автомобили, която в този момент преминаваше под лика на Жосе Моуриньо върху огромен билборд на застрахователна компания.
- Разбирам - каза той, видимо изненадан от неподготвеността на Кел. - Е, тази история може най-добре да се опише като фарс. Осеммесечна съвместна операция между нас и Братовчедите за изкарване на високопоставен ирански военен от страната. Всичко върви като по часовник от Техеран до границата, където човекът стига заедно с куриера, нает да го изведе. Пол и колегата му от ЦРУ вече се готвят да отворят шампанското и изведнъж - бум!
- Бум?!
- Колата гръмва. Агентът и куриерът загиват на място. Изглежда, вече са били толкова близо, че Пол е виждал бялото на очите му, а Братовчедът направо му е махал с ръка, дявол да го вземе! Всичко го има в доклада, който ще прочетеш утре. - Тремейн задмина някакъв камион, който бълваше черен дим в сгъстяващия се полумрак, и смени скоростта. - Амилия не ти ли разказа?
Кел поклати глава. Не, Амилия нищо не ми каза. Защо ли? За да си спести неудобството или понеже историята не се изчерпва само с една провалена съвместна операция?
- Бомбата е била заложена от иранците?
- Така предполагаме. Положително с дистанционно задействане. По очевидни причини не бяхме в състояние да огледаме останките от колата. Чувствахме се, сякаш ни бяха задигнали плячката под носа, след като ни бяха дали да я подушим. Доста унизителна демонстрация на сила. В Техеран са знаели за Хичкок през цялото време.
- Хичкок е кодовото име на агента, така ли?
- Истинското му име е Садек Мирзаи.