Вилата беше обзаведена в изчистения, почти спартански местен модерен стил, като в интериорното оформление не се долавяше почти нищо от личния вкус на Уолинджър. Кел подозираше, че къщата му в Истанбул е била доста по-различна като атмосфера: с повече вещи, по-разхвърляна, изпълнена с интелектуален безпорядък. Докато този имот имаше вид на наскоро почистван, всички кухненски плотове бяха полирани като нови, водата в тоалетните чинии беше синя от почистващи препарати, леглата бяха оправени, килимите с изравнени ъгли, никъде по полиците и масите нямаше и прашинка. В шкафовете Кел откри само онова, което бе очаквал: дрехи, обувки и кутии с вещи; в банята - тоалетни принадлежности, хавлиени кърпи и един халат. На нощното шкафче до леглото на Уолинджър имаше биография на Линдън Джонсън; под телевизора на долния етаж - кутии с дискове на всичките пет сезона на „Наркомрежа“. Вилата - бездушна като всяко служебно поддържано жилище - разкриваше много малко за личността на обитателя си. Дори кабинетът на Уолинджър беше пропит с едно усещане за временно обитаване - една-единствена снимка на Джоузефин на бюрото, друга - на Андрю и Рейчъл като деца - бе закачена на стената. Имаше купчини списания, на турски и английски, лавица с криминалета с меки подвързии, плакат от Зимните олимпийски игри в Инсбрук през 1974 г.
Кел прегледа надрасканите с молив бележки на бюрото, в едно от чекмеджетата намери стар дневник от отдавна минала година, но никакви скрити документи, никакви писма, пъхнати в рамките на картини, никакви фалшиви паспорти и предсмъртни послания. В килера под стълбището Уолинджър бе държал ракетата си за тенис и комплект стикове за голф. Чувствайки се като глупак, Кел провери за скрита кухина в дръжката на ракетата и за двойно дъно в чантата със стиковете. Не откри нищо освен няколко стойки за топчета за голф и пакетче стара, изсъхнала дъвка. На горния етаж беше същото. Кел бъркаше зад чекмеджета, сваляше абажури от лампите, надничаше под шкафове -в къщата на Уолинджър нямаше нищо скрито. Преминавайки от стая в стая, заслушан в песента на птиците и шума на преминаващите по улицата отвън автомобили, той постепенно стигна до извода, че в къщата няма нищо за намиране. Тремейн щеше да се окаже прав - сърцето на Уолинджър беше останало в Истанбул.
Кел беше в банята до по-малката от двете спални за гости, когато чу входната врата да се отваря и отново да се затръшва. Последва издрънкването на връзка ключове върху стъклената масичка. Не беше крадец с взлом, а някой, който имаше легитимно право на достъп до вилата. Може би чистачката? Или хазяинът?
Кел излезе от банята и се провикна от стълбищната площадка:
- Merhaba?
Никой не отговори. Кел заслиза надолу по стълбите, като отново извика:
- Merhaba? Ехо?
Отгоре се виждаше антрето на първия етаж. Някаква сянка се плъзгаше по полирания под. Който и да бе влязъл, се намираше в кабинета на Уолинджър. Когато стигна до средата на стълбището, Кел чу отговора -напевен женски глас, който позна мигновено.
- Ехо? Някой има там, моля?
От кабинета излезе жена. Косата й беше пораснала и вързана на опашка, облечена беше със син прилепнал клин и черно кожено яке. Кел не я бе виждал от операцията за спасяването на Франсоа Мало, в която бе изиграла толкова решаваща роля. Когато го видя, устата й се разтегна в широка усмивка и тя изруга цветисто на италиански:
- Minchia!
- Елза! - каза Кел. - Чудех се кога най-после ще се срещнем.
15.
Двамата се прегърнаха в антрето, Елза обви ръце около шията му с такова настървение, че за малко не го събори на земята. Ухаеше на нов парфюм. Формата на тялото й, възторгът, с който го поздрави, напомниха на Кел как едва не бяха станали любовници онова лято, покрай операцията за издирването на Мало, и как само верността му към Клеър в съчетание с чувството му за професионална отговорност бе попречила това да се случи.