- Страхотно се радвам да те видя! - каза тя, като се надигна на пръсти, за да го целуне по двете бузи.
Кел се почувства като любимия чичко. Не че това чувство му беше особено приятно, но не можеше да забрави лекотата, с която Елза бе пробила обичайната му стена от резервираност, колко се бяха сближили за краткото време, прекарано заедно.
- Амилия ли те праща? - попита тя.
Кел се изненада, че Елза не бе очаквала да го види в Анкара.
- Да. Не ти ли каза?
- Не.
Разбира се, че нищо не й бе казала. Колко ли още шпиони на свободна практика бе привлякла да работят по случая „Уолинджър“? Колко ли още щатни разузнавачи бе разпратила до четирите краища на света, за да открият причините за смъртта на Пол?
- Смяташ да му преровиш компютрите ли?
Елза беше специалист по технически операции с частен характер, самороден гений, способна да дешифрира софтуерна програма, компютърна схема или цели кодирани масиви с такава лекота, с каквато други хора превеждат от мандарин или разчитат нотите на концерт за пиано от Шостакович. Във Франция преди две лета бе открила зрънца ценна информация в лаптопи и блекбърита, които се бяха оказали решаващи за разследването на Кел; без нея цялата операция със сигурност щеше да се провали.
- Разбира се - отвърна тя. - Току-що взех ключовете.
Тя погледна към стъклената масичка в ъгъла. Кел проследи погледа й и видя връзката ключове, облегнати в основата на една кристална ваза с изкуствени цветя.
- Мисля, че моментът не би могъл да бъде по-подходящ - каза той. - Тъкмо се канех да започна да свалям информацията от твърдия диск.
Елза изкриви лице в объркана гримаса не просто заради очевидното дублиране на задълженията им, но и защото знаеше, че за Кел компютърните технологии са тера инкогнита, сред която трудно се ориентираше.
- Добре, че съм тук, значи - каза тя. Едва тогава пусна ръцете му и се завъртя на токове, за да влезе обратно в кабинета. - За да ти кажа коя част на захранващия кабел се включва в контакта на стената и коя влиза отзад в компютъра.
- Ха-ха.
Кел огледа лицето й. Припомни си нейната естествена жизнерадост на млада жена, която се чувства прекрасно в кожата си. Внезапната им среща го бе извадила напълно от унинието, в което бе изпаднал през последните дни.
- Кога пристигна? - попита той.
Тя погледна навън. Имаше три обици като халки в меката част на дясното си ухо и една-единствена, с формата на нит, промушена през хрущяла на лявото.
- Вчера? - Отговорът й прозвуча въпросително, сякаш самата тя не помнеше.
- В някой момент ще наминеш ли покрай бюрото?
Елза кимна.
-Разбира се. Още утре, имам уговорена среща. Амилия иска да прегледам имейлите на господин Уолинга. - Кел се усмихна. - Кофти ли го казах, Кел? Уолинга?
- Перфектно. Казвай го, както ти идва отвътре.
Колко приятно беше да чуе отново напевния й глас, загатнатата игривост в него!
- Е, добре. Значи ще прегледам компютрите на въпросния господин, а телефоните и може би твърдите дискове ще отнеса в Рим за анализ.
- Телефоните?
Кел бе влязъл след нея в кабинета на Уолинджър и я наблюдаваше как включва настолния му компютър.
- Ами да! Той е имал два мобилни телефона в Анкара. Една от СИМ картите от личния му телефон е била намерена сред развалините на самолета.
Кел не сметна за нужно да крие изумлението си.
- Какво?!
- Ти не знаеше ли?
- Още догонвам събитията.
Елза примижа, било защото не познаваше израза, или защото бе учудена, че Кел е до такава степен извън играта.
- Амилия ме включи преди дни - обясни той.
По време на операцията, при която за пръв път работиха заедно, Кел бе разправил на Елза за ролята си в разпита на Ясин Гарани. Тогава тя знаеше, че е натикан в глуха линия от МИ6, но му показа, че вярва в невинността му. По тази причина Елза винаги щеше да заема специално място сред хората, на които Кел държеше, не на последно място защото му беше повярвала - нещо, което не можеше да се каже за Клеър.
- Ще ходиш ли до Истанбул? - попита тя.
- Да, веднага щом приключа с американците. А ти?
- Мисля, че и аз. Може би. Там е къщата на Уолинджър, нали? Също и другото ви бюро?
Кел кимна.
- А където има наше бюро, има компютри за Елза Касани.
Думите му бяха прекъснати от тенекиена мелодийка откъм писалището на Уолинджър; в този момент компютърът му се бе стартирал и бе обявил събуждането си с поредица от електронни звуци. Елза натисна един клавиш. Едва тогава Кел забеляза годежния пръстен на ръката й.
- Ти си сгодена? - попита той, учуден на собствената си реакция.