Кел изчака да срещне погледа й, преди да отговори.
- Липсва ми компанията й, разбира се. Тя е страхотна личност. Прекарали сме заедно голямата част от съзнателния си живот. - Той постави пакет цигари на масата, сякаш откриваше залаганията на покер. - Може да се каже, че понякога ми липсва структурата на онова, което бяхме създали заедно, безметежното съжителство на двама души, които се познават много добре и се чувстват уютно един с друг. Но останалите работи не ми липсват.
- И какви са тия работи?
Кел бе решил да избягва темата за изневерите и семейните скандали и умело насочи разговора към тема, различна от словесната аутопсия на собствения си брак.
- Исках деца. Все още искам деца. А не успяхме да да имаме.
Тя го погледна, сякаш бе предал Клеър.
- И затова я напусна?
- Не - отвърна веднага той. - Много по-сложно е.
Рейчъл избра този момент, за да стане и да отиде до тоалетната.
Кел се заслуша в разговорите наоколо. След отпътуването на Клеър за далеч по-тучните склонове на Примроуз Хил той само два пъти бе излизал с жена, като и в двата случая бе изкопчил колосални количества лична информация от въпросните персони, с които повече така и не се срещна.
Това беше един от парадоксите на живота в обществото на разведените - всеки има своя история за разказване, всеки си носи товара, от който няма търпение да се освободи. В контактите между такива индивиди практически липсва лична неприкосновеност, но затова пък няма и много място за притворство и лицемерие. Времето за позьорство, за прикриване на истинското „аз“ неусетно минава с пресичането на рубикона на четирийсетте години. Това, което се показва отгоре, на повърхността, по същество вече не се отличава от другото, което се спотайва отдолу.
Същото беше и с Рейчъл, от която бе очаквал да бъде малко по-резервирана в общуването си. Самата й близост сякаш обещаваше, че животът не е свършил, че най-доброто предстои. Трудно му бе да го обясни с думи, но като че ли нещо от Някогашната му сила се бе възвърнало, като че ли светът, който му бе омръзнал до смърт, изведнъж бе започнал да му се разкрива от хубавата си страна. Рейчъл беше открита и предизвикателна, радваше очите му, караше го да се чувства жив и пълен с възторг. Той с мъка успяваше да прикрие от нея степента, до която го бе обсебила.
Бар „Бльо“ беше на пет минути пеша надолу по хълма; уличката, която водеше до него, миришеше на канални води, котки се гонеха по ръждясалите скелета на недостроени сгради, по наклона виеше на първа предавка мотопед. По едно време, докато крачеше с мъка по изтрития от автомобилни гуми паваж, Рейчъл се подхлъзна под слабата светлина на уличната лампа и Кел посегна да я хване. Един кратък миг, който бързо отмина, но Кел знаеше, че е издържал теста за кавалерство.
- Имаш бърза реакция - каза тя, като го докосна леко по ръката.
Върховете на пръстите й бяха меки и хладни в нощта. Един от пръстените й леко го одраска по китката.
- Тренировката си казва думата - пошегува се той. -Моят свят е джунгла от заплахи.
Рейчъл се засмя и двамата изпушиха по една цигара на последната отсечка от пътя към „Бльо“.
Пристигнаха пред входа на бара едновременно с някакъв тунингован джип с черни прозорци и неизменния персонализиран регистрационен номер. Вратите на возилото се отвориха и от него слязоха две добре гледани туркинчета с петнайсетсантиметрови токове, следвани от зализани с гел кавалери в дизайнерски костюми.
- Прекрасният нов свят - промърмори Кел.
Мускулест охранител в черно сако огледа критично
Кел от глава до пети и с кимване го насочи към хостесата, която стискаше клипборд. Под заглавието Райън К. -рожден ден Кел откри вписаното Рейчъл Уолинджър + 1. Шишкав индус с бръсната глава и часовник за десет хиляди долара беше приклещен до стената.
- С кого е трябвало да дойдеш? - изрева Кел, надвиквайки се с думкащата музика, докато си пробиваха път през мелето от гости към бара.
Температурата вътре беше поне с десет градуса по-висока, отколкото на улицата.
- С теб - отвърна тя. - Изпратих есемес на Райън, че водя приятел. Той беше чувал за теб.
За двайсет години Кел бе работил с безброй агенти на ЦРУ. Джим Чейтър беше най-високопоставеният американски шпионин в региона. Името Томас Кел би трябвало да е почти толкова известно в Лангли, колкото и по коридорите на „Воксхол Крос“. Което го караше да мисли, че в забележката на Клекнър едва ли имаше някакъв скрит, зловещ смисъл.
- Как изглежда? - попита той Рейчъл, докато някаква сервитьорка си пробиваше път сред тълпата, понесла над главата си поднос с напитки.