- Пардон! Малко се престарах - каза той, като подкани с жест Рейчъл да се изправи в леглото и да отпие.
- Господи! За каква ме смяташ, за Ейми Уайнхаус?!
Той огледа ръцете, раменете и гърдите й, и съвсем леката издутинка на коремчето. В тялото й нямаше нищо от стерилното съвършенство на манекенките и холивудските звезди, беше си съвсем естествено, здраво тяло на апетитна млада жена, излъчващо женственост и ухание на секс и парфюм, което се примесваше с миризмата на алкохол. Известно време поседяха мълчаливо, подаваха си пълната догоре чаша, галеха бедрата, ръцете и коремите си. В един момент Рейчъл се надигна от леглото и тръгна гола към банята, напълно освободена от всякакъв свян и суета, естествена в движенията на тялото си. Изведнъж на Кел му се прищя да провери съобщенията на телефона си и за малко не спусна крака на пода, за да си потърси панталона, но си каза да се отпусне, да забрави поне сега, поне за пет минути за Янис Христидис и Райън Клекнър и просто да се наслади на момента. Колко пъти се случва такова нещо в живота на човек? Да открие нежност, духовна близост и сърдечна връзка с една красива жена? Чу шума от казанчето в банята, жалния вой на тръбите, докато Рейчъл се миеше - всички онези битови, познати до втръсване звуци, произвеждани от влюбени двойки след мигове на върховна интимност. Беше забравил това усещане.
Вратата на банята се отвори и Рейчъл излезе, обвила хавлиена кърпа около тялото си. Усмихна се на Кел и започна да събира дрехите си от пода, като ги трупаше на купчина върху отоманката под прозореца.
- Значи си бил на погребението? - каза тя. - Странно, не те забелязах.
- Направо обидно - отвърна Кел, - защото пък аз те забелязах.
- Наистина ли? Е, нормално, предполагам...
И двамата усещаха тъгата, хвърлила сянка върху тази така закачливо започнала размяна на реплики.
- Видях те да четеш бележката, пъхната в един букет цветя. След което хвана букета и го запокити към стената.
Рейчъл тъкмо сваляше кърпата от себе си и се канеше да си легне обратно в кревата. Когато чу думите му, тя я пристегна и го изгледа, сякаш по невнимание му бе разкрила нещо далеч по-интимно от голото си тяло.
- Видял си ме?
Той кимна. Посегна и дръпна кърпата, като й направи място да легне до него. След това, без да му мигне окото, я излъга.
- Каква беше тази история? Защо захвърли цветята?
Рейчъл се обърна по корем и посегна да се завие с чаршафа. Кел го издърпа нагоре и покри гърба й, по който имаше пресни следи от ноктите и зъбите му. Известно време тя лежа, забила поглед в матрака, без да каже нищо. Накрая стана от леглото и пресече стаята до прозореца, където бяха дрехите й. Изпод захвърлената на купчина черна рокля измъкна ръчната си чантичка. Бръкна вътре, извади смачкан син плик и му го подаде. Беше с клеймо от Франция и бе адресиран до Цецилия Шандор. Почеркът беше на Пол Уолинджър.
- Какво е това? - попита Кел.
Но вече знаеше отговора.
26.
- Чети - подкани го Рейчъл.
Хотел „Льо Гран Кьор е Спа “
Шемен дю Гран Кьор
73550 Мерибел
Савоа
Франция
28 декември
Скъпа моя Цецилия,
Както бях обещал, пиша ти писмо на бланка на „Гран Кьор “, понеже знам, че си падаш по хубави хотели, а освен това нямаш доверие на имейлите!
Седя си в бара на хотела и се преструвам, че работя, но мисля само за теб, колко ми липсваш, и ми се иска да можеше да си тук сега, да сме само двамата, да караме ски, да разговаряме, да се любим и да правим разходки сред тези величествени планини.
Кел усети странен прилив на съчувствие към Уолинджър - този стар женкар, който си бе внушил, че е влюбен, и чиято мръсничка тайна бе излязла наяве. Същевременно бе ужасен, че писмото е попаднало в ръцете на Рейчъл. Той дори не можеше да си представи как ли й е подействало съдържанието му.
Чудя се къде ли си сега, в този момент. Какво ли правиш? Намираш ли си работа, след като ресторантът е затворен? Цецилия, искам да ти кажа, че не минават и пет минути, без да мисля за теб. Днес следобед карахме ски с Андрю, но ти през цялото време беше в мислите и в сърцето ми, чувствах се изпълнен с любовта ти и с моята любов към теб. През целия си живот като женен мъж - всъщност през целия си съзнателен живот - сякаш съм търсил именно теб, търсил съм жената, с която бих могъл да съм напълно свободен, да бъда себе си, да казвам, каквото искам да кажа, да постъпвам без страх от вина, от мъмрене, от какъвто и да било фалш. На четирийсет и шест години! Това е абсурдно!