- Колко е топличко и уютно! - пошегува се Амилия, потръпвайки от студа на усилената докрай климатична инсталация.
Това беше задължителна характеристика на звукоизолираните зали по целия свят. Кел помнеше случаи, когато негови колеги бяха присъствали на съвещания, облечени в шуби и увити в шалове.
Амилия зае мястото си в челото на масата, около която имаше поставени осем стола. Кел седна по средата на дългата страна, след като затвори плътно вратата. Носеше си двойно еспресо от автомата на приземния етаж - третото му кафе за тази сутрин.
- Как беше партито? - попита го тя, докато вадеше папки и компютърни разпечатки от черното кожено куфарче и ги нареждаше на купчинка на масата пред себе си.
- Забавно - отвърна Кел. - Снобски бар малко под „Галата“. Чужденци и богати местни плейбои. Супер...
- А Рейчъл?
- Какво Рейчъл?
- И с нея ли беше забавно?
На крак от шест. Кел усещаше върху себе си всевиждащия проницателен поглед на директор Левин. Дали Амилия бе забелязала Рейчъл да си тръгва от хотела? Нямаше смисъл да я лъже; тя знаеше, че е привлечен от младата жена. В присъствието на Амилия той се чувстваше като пътник на летище, преминаващ през рентгена - всяка костица, всяко мускулче на вината му грееше от екрана като взривно устройство.
- Рейчъл е страхотна - каза той. - Преродена душа. Умна. Забавна. Пазителят чудесно се позабавлява в нейната компания.
Амилия кимна, видимо одобрявайки чутото.
- Интересува ли се от Абакус?
Кел се намръщи.
- Абакус?
- Не ти ли казах? - Амилия наместваше множеството папки пред себе си като внезапно напомняне за непосилния хаос, в който я бе потопила новата й длъжност. - Псевдонимът на Клекнър.
- Аха - промърмори Кел, докато я наблюдаваше с пулсиращи от болка слепоочия.
- Е?
Кел с радост би отговорил на въпроса й. Не, Рейчъл определено не се интересуваше от Райън Клекнър дотолкова, че да остане повече от час на партито му. А вместо това бе дошла в хотелската стая на Кел и му се бе отдала напълно, със страст и жажда, които го бяха изумили. От което можеше да се заключи, че поне засега Рейчъл Уолинджър се интересуваше повече от Томас Кел.
- Трудно е да се каже - отвърна той, докато си мислеше за тялото на Рейчъл, движещо се под него, за извивките и вдлъбнатините на гърба й, очертани под косата светлина на нощната лампа. Изпи последните капки еспресо в чашата си. - Тя леко флиртуваше с Райън, докато той изглеждаше истински увлечен.
- Увлечен? - Амилия го изгледа намръщено. - Нима Братовчедите са склонни да се увличат! Този във всеки случай няма вид да е такъв.
- Какво знаем за него?
С въпроса си Кел съумя да я отклони от темата за Рейчъл. Тя измъкна тънка папка от купчината книжа пред себе си и му изрецитира съкратената професионална биография на Клекнър (седем години в ЦРУ, от които три в Мадрид и две в Турция); образованието му (гимназия с отличие в Мисури, после бакалавърска степен по международни отношения от университета „Джорджтаун“); семейната история (родителите му се развели, когато бил на седем и оттогава не е виждал баща си). Младежът бил захранен - както бе предположил и Кел - с голяма доза религиозен плам (майката, която обожавал, била усърдна учителка в католическо училище и водела молитвен кръжок) в съчетание със здрав, старомоден американски патриотизъм (имал по-голям брат, изкарал две пълни мисии в Ирак, както и по-малка сестра, която работела като лекар към Бърза помощ, след като изслужила шест месеца като доброволка в Баграм през 2008 г.). На двайсет и две години Клекнър бил звездата в отбора по гребане на „Джорджтаун“, а нощем работел като портиер в болница, за да плаща обучението си. След кратък стаж без възнаграждение в екипа на един конгресмен републиканец в Сейнт Луис Райън Клекнър кандидатствал за работа в Централното разузнавателно управление.
- Човек, свикнал да разчита на себе си - отбеляза Кел. - И да постига повече от другите. А дали не е бил и самотник?
- В което няма нищо лошо - каза Амилия, като потропваше с пръсти върху биографията на Клекнър. -Мога да си представя, че в Лангли с готовност са го приели.
- Ти би ли го взела на работа?
Изведнъж Кел усети, че му прималява от глад; от яйцата и белия препечен хляб на закуска в стомаха му бяха останали само киселини. Амилия извади официалната снимка на Клекнър от Държавния департамент и удостои Кел с една от усмивките, които пазеше само за свои хора.
- Той е страхотно красив - отбеляза тя, като извърна снимката към него. Кел я огледа внимателно. Клекнър изглеждаше неустоимо прелъстителен като холивудски идол. - Коефициент на интелигентност близо двеста - добави Амилия. - Очи като на Грегъри Пек. И мускули като на Грегъри Пек по всяка вероятност. Разбира се, че бих го назначила.