30.
Снабден с канадски паспорт на името на Ерик Кок от Квебек, Себастиан Гашон взе редовния полет до Загреб в ранните часове на 11 април. В столицата на Хърватия той нае едно ауди А4, включи айпода си в уредбата на колата и се заслуша, шофирайки, в драматизацията на романа „Мъртви души“. Придържайки се стриктно към разрешената максимална скорост, той пое по магистралата на югоизток към градчето Задар на Адриатическо море.
Според уговорката в паркинга на хотела го очакваше втори автомобил. В кухина под резервната гума той откри нож и пистолет с достатъчно патрони. Същата нощ, след като вечеря в един италиански ресторант, Гашон отиде на бар, намери си жена, плати й шестстотин евро, за да прекара нощта в стаята му, но я помоли да си тръгне в три сутринта, след като го бе удовлетворила изцяло и му се спеше. Повика й такси да я вземе от хотела. Размениха си номерата, макар неговият да беше на мобилен телефон, който щеше да престане да съществува след четирийсет и осем часа. Името й в бранша беше Елена. Каза му, че е от градче, западно от Кишинев, в Молдова.
На следващата сутрин Гашон пое по крайбрежното шосе към Дубровник. Край Сплит имаше катастрофа, заради която и в двете посоки се бяха образували задръствания, и когато пристигна в хотела си, вече изоставаше с два часа от графика. От телефонна кабина в Стария град се свърза с водещия офицер, за да получи потвърждение за местонахождението на обекта и указания да пристъпи към изпълнение на операцията. За негово разочарование и раздразнение, му бе наредено да изчака още двайсет и четири часа в Дубровник, като вземе ферибота за Лопуд не по-рано от неделя сутринта. Останалите елементи от плана трябваше да бъдат изпълнени според първоначалния инструктаж. Водното такси щеше да го чака, за да го върне от острова на кея пред хотел „Лафодия“ в 23:30 часа.
Не получи никакви обяснения за забавянето.
31.
Кел не сметна за нужно да пътува до Лопуд под чуждо име. Ако Цецилия Шандор беше руски агент или работеше срещу заплащане за иранците, китайците или МОСАД, всякаква фалшива самоличност, под която би могъл да пристигне на острова, би била разкрита за минути. В момента, в който Шандор заподозреше Кел, тя щеше да го проследи до хотела му, да провери легендата му в съответната база данни и да го обяви за враждебен елемент. Едно бе да се представя за служител на застрахователна компания от Единбург пред гръцки брокери на недвижими имоти и съвсем друго - да се опитва да мине за Крис Хардуик пред бивша унгарска разузнавачка, вероятно свързана със СВР.
По същата причина не предложи на Елза да я вземе със себе си за прикритие, дори и Амилия да би могла да се лиши от нея. Да, като двойка щяха да привличат по-малко внимание, но Кел искаше да си остави възможности за действие, а присъствието на „сериозна приятелка“ би ограничило достъпа му до Шандор. Ако тя беше толкова невинна, за каквато се представяше, той би могъл да се запознае с нея в ресторанта като колега и приятел на Пол, дошъл на Хиос, за да установи случилото се в дните преди катастрофата.
Освен това - ако трябваше да бъде докрай честен пред себе си - той държеше да не се окаже в положение да преиграва романтичната легенда с Елза. Беше озадачен и донякъде обезпокоен от желанието да се върне в Истанбул, при Рейчъл, колкото бе възможно по-скоро.
От Лондон му бяха направили резервация в „Лафодия“ - големия хотел в южния край на Лопуд, който Амилия му бе описала. В хотела едновременно вървяха две конференции, като освен делегатите бяха настанени и няколко почиващи семейства; Кел беше благодарен за тази пренаселеност, докато се смесваше с тълпите по крайбрежната алея, опасваща залива в еднокилометрова дъга.
Ресторантът на Шандор - „Чентонове“ - се намираше на известно разстояние от хотела, в неголяма преустроена къща на няколко метра от плажната ивица. На терасата с изглед към залива имаше половин дузина маси, плюс още толкова вътре. На острова не беше разрешено движението на превозни средства; нищо не смущаваше огърлицата от ресторанти и барове.
През първия ден на Лопуд Кел мина покрай "Чентонове" седем-осем пъти, без да зърне Шандор. От Главното управление на съобщенията - агенцията за електронно следене в Челтнам - бяха поставили на подслушване лаптопа и мобилния й телефон, но някак си бяха пропуснали да го уведомят, че този ден Цецилия е в Дубровник за обяд с приятелка и после на среща с нейния „интериорен дизайнер“. Когато разбра, че в неделя вечер Шандор ще е на смяна в ресторанта, той си запази маса за осем и прекара остатъка от деня в „Лафодия“. Дочете „Името ми е Червен“, няколко пъти влиза в морето да поплува и размени куп имейли с Рейчъл. Беше му забранено да й казва, че е в Лопуд, нито пък би го направил, по очевидни лични съображения. Въпреки това усещаше известно раздразнение, че е принуден да я лъже, да създава у нея впечатление, че е „в Германия по работа“. Това му напомняше годините, прекарани с Клеър, когато не беше в състояние да й каже с кого се среща, да я посвети в секретната работа, която вършеше за секретните служби на държавата. Освен това интуицията му подсказваше, че Рейчъл е наясно, че той я лъже, и имаше голяма вероятност лъжите да дадат отражение върху евентуалната им връзка.