-Е, и?
- Прилича на един офицер от СВР. Минасян. Александър Минасян.
36.
Изведнъж в стаята стана толкова горещо, колкото и навън, под палещото истанбулско слънце. Кел, който досега бе слушал гласа на Амилия по система от високоговорители, вдигна телефонната слушалка и я притисна до ухото си.
- Пол е бил в ресторант с охранителни камери, пред очите на всички, в компанията на офицер от СВР?
- Да.
- С Цецилия Шандор? Неговата любовница?
- Да.
- Господи...
Кел посегна към цигарите си, но се сети, че пушенето в консулството беше забранено. Вместо това грабна запалката, подарък от Амилия, и започна да я премята през пръстите си, да почуква с нея по плота на масата. Съзнанието му отказваше да смели новината. Тя доказваше всичко и едновременно с това нищо.
- Още ли си там? - попита тя. В гласа й се прокрадваше ехидна нотка. Явно бе очаквала Кел да изпадне в шок от чутото.
- Да, тук съм - отвърна той, докато записваше МИНАСЯН? на лист хартия, после отново грабна запалката и почука с ръба й по въпросителната. - Имаме ли нещо от Пол или друг източник за евентуално вербуване на Минасян? Бил ли е някога в нашето полезрение? Наш агент ли е?
- Не. Де да беше! - Мечтата на всеки служител на МИ6, от Хартум до Сантяго, беше да вербува и контролира руски източник на информация. - Всичките ни предварителни данни сочат, че Минасян си е автентичен руски шпионин, от Трета главна дирекция на СВР, почти със сигурност шеф на бюрото им в Киев.
Киев беше второразреден пост в системата на СВР. Това означаваше едно от две неща: Минасян беше или надежден млад кадър, за когото Киев бе нещо като изпит преди стремителното му издигане нагоре, или безперспективен бюрократ, заседнал на това равнище, без шанс да стигне някога до Лондон, Париж, Вашингтон или Пекин.
- На колко години е?
- Трийсет и девет.
Какво му говореше това? Че е поставен в Киев, за да обслужва къртицата в Турция? Да влиза и излиза, когато си поиска?
- И името на Минасян изобщо не изскочи, докато с Пол сте разговаряли за къртицата? Ландау, Бег, Тремейн?
- Не. - Гласът на Амилия прекъсна за миг, моментно смущение по линията. После тя продължи: - Подозираше единствено Ландау и Клекнър. Освен това смятаме, че Тремейн е чист.
- Така ли смятаме?
- Да. Както и че е гей.
Кел не се учуди.
- Трябва да призная, че и аз имах известни подозрения.
- Всички ги имахме - отвърна Амилия. - Проследяващите екипи го засекли на едно-две места в Анкара и Истанбул, където едва ли би желал да бъде видян. Ще го извикам при мен. Ще си побъбрим.
- Нямаш ли усещането, че просто е бил пожертван? - попита Кел.
Ако в СВР знаеха за сексуалните предпочитания на Тремейн, имаше известна, макар и далечна вероятност да се бяха опитали да извлекат полза от чувството му за срам.
- Няма такова нещо - отвърна Амилия.
- И така, когато разговаряхте с Пол за изтичането на информация, кой пръв повдигна темата за наличието на къртица? - Кел се надигна от стола, кръстът му започваше да се схваща. - Ти или той? - Най-после мозъкът му превключи на по-високи обороти. - Пол ли каза, че подозира теч, или ти му обърна внимание?
- Второто.
- И тогава не си знаела нищо за връзката му с Шандор? Пол не ти ли каза, че отива на Хиос?
- Не. Казах ти вече, не.
Това не бяха отговорите, които Кел се бе надявал да чуе. Ако Уолинджър бе снасял на СВР, ако беше двоен агент, контролиран дистанционно от Минасян от Киев или Одеса, той би могъл да поиска спешно среща на Хиос, за да обсъдят подозренията на Амилия. Но защо да включва и Цецилия? Тя ли беше посредникът между двамата? Дори да беше така, защо му бе притрябвало да организира срещата посред бял ден, пред очите на целия остров? Кел постави всичките тези въпроси на Амилия, която сякаш искаше да го остави да говори, за да проследи анализа му, да надникне в мисловните му процеси. Накрая той я попита дали има новини от Хърватия.
- Официалната версия все още е самоубийство -Кел чу леко плискане на течност, после преглъщане и накрая глухо тупване, сякаш тежка кристална чаша бе поставена със замах върху дървена повърхност. - Във всеки случай местните приемат това на доверие. Само дето няма оставено предсмъртно писмо. А твоят приятел господин Лука Зигич разправя на всеки, когото срещне, че приятелката му е била убита.
- И кое му дава основание да твърди такова нещо?
- Загреб/З точно това се опитва да установи. Лука определено не смята, че тя е била склонна към самоубийство. В шкафчетата над мивката в банята няма открити лекарства, той твърди, че Шандор била готин човек и двамата се забавлявали чудесно. И в спалнята, и извън нея. Спомняш ли си, че по едно време Цецилия беше затворила ресторанта за десет дни?