Докладите съдържаха и информация за Клекнър, получена при подбор на материали от други източници на МИ6, с които случайно бе влязъл във връзка в Истанбул. Тя включваше откъслечни части от разговори на партита, протоколи от срещи между съюзниците, дори приятелски разговор с една прелъстена и изоставена ирландска гувернантка, с която Клекнър бе преспал еднократно - всичко, което би могло да помогне на Кел да си изгради представа за личността и характера на Абакус.
В докладите се посочваше, че Клекнър е „фен“ на Обама, изненадващо „пламенен“ защитник на атаките с безпилотни самолети и в състояние на „тежка алкохолна интоксикация“ се бил изказвал особено критично по адрес на Брадли Манинг, като в същото време произнасял „безмилостни и безкрайни тиради“ против Джулиан Асанж, а също и че като студент в университета „Джорджтаун“ подкрепял решението на Буш да нахлуе в Ирак. Други подробности от биографията му - например това, че „харесва Боб Дилън“ или че „му е мъчно за майка му“ - на пръв поглед се бяха сторили на Кел скучни в битовизма си, но тъкмо такъв привидно безобиден детайл послужи за ключ към решаване на загадката.
На вечеря, дадена от холандския посланик в частната резиденция на съпругата му в „Ортакьой“, Клекнър бил чут да казва, че още като студент се „надявал да не му се налага да носи костюм на работа“. Кел бе запомнил тази фраза само защото го бе накарала да се усмихне, но сега, докато разглеждаше внимателно записите от посещенията на Абакус в „Арада“, изведнъж с невероятна бързина нещо му се изясни.
Два пъти Клекнър бе посетил чайната рано сутрин, но с вратовръзка - и то в почивен ден. И три пъти - вечер с костюм, двата в работни дни, но третия в неделя. А нито веднъж през останалото време, дори в компанията на жена, не се бе отбивал в заведението, облечен другояче освен спортно-небрежно. Колкото повече Кел връщаше записа назад и го гледаше отново и отново, толкова повече дрехите на Клекнър изглеждаха не на място. За какво му бе притрябвало да се издокарва със сако и вратовръзка в гореща лятна утрин на път за работа или дори в почивния си ден? Защо да не си ги сложи на влизане в консулството или непосредствено преди среща? Защо бе водил елегантно облечено момиче на вечеря по памучен панталон и риза с къс ръкав? И обратното - защо се потеше с костюм, докато играеше разпалено табла с някакъв местен човек, без дори да си даде труда да си свали сакото?
Кел се загледа в датите и часовете, отбелязани на записа. Интересуваха го действията на Клекнър в период от двайсет и четири часа преди и след появяването му в „Арада“ с костюм и вратовръзка. Ако облеклото му беше сигнал - било към фиксирана камера за наблюдение, било към жив човек, получил указания да бъде в „Арада“ в точно определен ден и час, за да го види, - Кел бе длъжен да изясни това. Имаше ли и други особености във външния му вид? Дали вратовръзка означаваше нещо конкретно, а шорти - нещо друго? Ако Клекнър сядаше на определено място в заведението, това беше ли знак, че е готов да предаде класифицирана информация? Дали играта на табла не трябваше да се тълкува като настояване за извънредна среща? Кел не можеше да знае. Усещаше само че нещо не е както трябва. Температурите в Истанбул бяха все над трийсет, а Райън Клекнър ненавиждаше костюмите. Нещо с дрехите му не беше наред.
Той позвъни до тайната квартира в „Султанахмет“ с надеждата да открие член на екипа, който в момента да не е на смяна. Отговори му Джавед Мосин.
- Том е.
- А, здравейте.
Типичният хладен поздрав. Мосин сякаш се дразнеше всеки път когато Кел си позволяваше да се намеси в дневния му режим. Типичната арогантност на подчинения към началника; на човек, който смята, че не отива на възрастта му да бъде командван.
- Имаш ли десет минути, за да ми направиш една справка?
- Предполагам, че да.
- Не изглеждаш твърде ентусиазиран, Джавед.
От другата страна се чу само изръмжаване. Кел го помоли да му изпрати докладите от наблюдението за период от седемдесет и два часа, по средата на който се падаше първото съботно посещение на Клекнър в „Арада“, при което бе носил вратовръзка. На Мосин му бяха нужни близо пет минути, за да изпълни молбата му, през което време Кел чу шум от тоалетно казанче и покашлянето на друг член от екипа някъде наблизо.