- Окей, събрах всичко - чу се накрая гласът на Мосин по телефона.
- Би ли ми казал какво е правил Абакус в петък, петнайсети март, и в неделя, седемнайсети март?
- Нямате ли докладите? - Тонът на Мосин показваше, че смята Кел за мързелив, или по-скоро за тъп. -Изпратих ви електронните файлове много отдавна!
- Това са синтезирани извадки, в момента са на бюрото ми. Искам да се запозная с оригиналите, на хартия. Искам да знам какво си спомняш, като ги четеш.
Троснатият му отговор не се отрази по никакъв начин на нафуканото самодоволство на Мосин. По причини, неясни на Кел, той започна отзад напред, с доклада от неделя, 17 март. Предишната вечер Клекнър бе ходил на нощен бар, прибрал се сам вкъщи, спал до късно, после прекарал остатъка от деня в четене на книги, в разговори с майка си по телефона и в „мастурбиране“.
- Не едновременно, надявам се. - Още щом изрече шегата си, Кел се запита защо си бе дал труда. - А в петък?
Чу се шумолене на хартия, докато Мосин търсеше съответния доклад.
- Ден като ден. Отива на фитнес. Хваща влака за консулството. Дълъг обяд с колега, който още не е идентифициран. После взема катамарана от Кабаташ.
- За къде?
- Принцовите острови.
Мосин продължаваше да важничи, предоставяйки само минимума от информация в отговор на всеки въпрос. Раздразнен, че трябва да му вади думите от устата, Кел попита:
- Някой проследи ли го?
- Ъхъ!
- Би ли развил мисълта си, Джавед? Твоите лаконични отговори започват да ми лазят по нервите.
Мосин смотолеви някакво извинение.
- Слезе на Хейбелиада.
- Какво е това? Някой от островите?
- Ъхъ.
- В Мраморно море?
- Ъхъ.
При нормални обстоятелства Кел би го наругал, но сега не искаше да го настройва враждебно, поне докато не приключат разговора.
- И после?
Нова пауза. Когато заговори, тонът на Мосин беше сякаш леко променен.
-Ами... от там отиде на Бююкада. По-нататък не знаем. Това беше единият от случаите, когато ни се изплъзна.
На стената в кабинета на Уолинджър имаше карта на Истанбул. На нея се виждаше огърлицата от миниатюрни острови в Мраморно море, до които се стигаше с ферибота от Кабаташ: Киналиада, Бургазада, Хейбелиада, Бююкада. И четирите бяха забранени за моторни превозни средства.
- Оставили сте го да ви се изплъзне на остров с размерите на Хайд Парк, където няма коли, мотоциклети, нито мост да го свързва със сушата?
- Да, сър. Съжалявам, сър.
Най-после Кел получи нещо, с което да му извие ръцете.
- Няма проблем. Случват се такива неща. Да видим сега някои от другите дни. - Той си бе записал датите, на които Клекнър бе посещавал „Арада“ с вратовръзка. Една от тях беше следващата неделя. - Какво пише в доклада за Абакус от понеделник, двайсет и пети?
- Март?
- Да.
По всичко изглеждаше, че и този ден е бил като всички останали. Фитнес, работа, после обратно у дома.
- А съботата преди това?
По линията отново се чу шумолене на листа. Този път някак по-енергично, сякаш Мосин се стараеше повече.
- Ъъъ... да, ето. Събота, двайсет и трети март. Обектът се събужда по-рано от обикновено. В шест. Прекарал е нощта сам. Закусва в апартамента, слуша музика. Я! - Той внезапно млъкна, настана тишина. Кел усети как сърцето му спря. - Хм, това е интересно. Обектът поръчва такси за Картал.
- Къде е това?
- На азиатския бряг. Тази случка си я спомням. Бях в екипа. - Кел имаше чувството, че разговаря с друг човек. От заядливата надменност на Мосин не бе останала и следа, гласът му беше спокоен, говореше като човек, който разправя истории в кръчмата на халба бира. - Бяха ми нужни два часа, за да стигна до там. Той се качи на ферибота за Бююкада.
- Значи пак на Принцовите острови?
- Да, сър.
Кел почувства как го облива мощна вълна на тържество; беше като човек, поел доза стимулант.
- А като стигна там? Какво се случи?
Мосин заговори още преди да бе задал въпроса.
- Да видим... Седна на сладолед и кафе с приятел до фериботното пристанище.
- Кой е приятелят?
Мосин не отговори няколко секунди.
- Ъъъ, Сара успя да му направи ясна снимка. Идентифицирахме го. Журналист, живее там. Матю Ричардс. Познава много хора от имигрантската колония, дипломати. С Райън се срещат често.
Ричардс. Репортер от Ройтерс. Кел бе виждал разпечатки от телефонните му разговори с Клекнър, както и копия от разменени между тях имейли и есемеси. Досега никога не им бе обръщал сериозно внимание, понеже в Лондон нямаха подозрения, че Ричардс би могъл да е нещо различно от това, за което се представяше. Мосин продължи разказа си:
- Оказа се, че искал да огледа една от къщите до плажа, обявена за продажба. В съседство с тази на Ричардс. Може би Ричардс му я е препоръчал. Съжалявам, че не можахме да се доближим достатъчно и на моменти звукът ни се губеше, сър. Реших да останем на разстояние на моя отговорност. Щеше да ни надуши.