И продукт, помисли си Кел. Разузнавателни доклади за водещия си офицер. Флашки. Твърди дискове. Ако Абакус бе оставил нещо в тайник, Кел трябваше да прихване материала, да изпревари водещия офицер.
- Чантата изглеждаше ли с нещо различна от обикновено? По-издута? По-лека?
- Определено беше по-лека. Беше купил бутилка вино, понеже беше канен на вечеря у Ричардс.
- У тях?
-Да.
- И къде се намира това на острова?
- Спокойно, всичко ще ви покажа.
По пътя за острова фериботът спря на четири места. На азиатския бряг останаха десет минути на котва, докато се качи голяма група китайски туристи, които задръстиха средната палуба, с памучните си шапчици и слънчеви очила, посърнали заради лошото време.
Крановете, които разтоварваха контейнери на пристанището, се очертаваха едва-едва в ръмящия дъжд; Кел различи цяла редица чисто нови лилави автобуси, строени на кея. Старата железопътна гара на „Кадикьой“ си беше още там. На Кел гледката му напомняше крайбрежния булевард „Бунд“ в Шанхай, където преди много години бе участвал в операция за изпържване на някакъв африкански търговец на оръжие, дошъл в Китай от Найроби.
Дъждът падаше на талази и плющеше по палубите, когато корабът стигна до устието на Босфора и пое в открито море за двайсетминутното плаване до Киналиада - първия от Принцовите острови. Там дъждът спря и Кел отново излезе навън, на палубата, и запали цигара. В небето над далечните минарета на „Света София“ се изви дъга.
Половин час по-късно, докато навлизаха в залива на Бююкада, Мосин се качи при него на горната палуба и продължи да му разказва стъпка по стъпка за посещението на Абакус на острова.
- Ричардс го чакаше на кея. Децата му ходят всеки ден на училище в града. Той чакаше и ферибота от Картал, който трябваше да ги докара.
- А междувременно?
На път за Кабаташ Мосин очевидно бе назубрил наизуст доклада от въпросния ден и сега беше готов с всяка подробност.
- Пиха кафе във второто кафене ей там. - Той посочи на юг, по протежение на вълнолома, зад билетните каси, откъдето започваха уличките на градчето. - После минаха на бира, изиграха една табла и отидоха да вземат децата.
- Табла, а?
- Ъхъ.
За Кел всяко нещо вече беше улика, знак, сигнал -или поредната задънена улица. Целият му професионален опит на шпионин му казваше, че изборът на острова е грешка. За какво би й притрябвало на една къртица от ЦРУ да се изолира чак на Бююкада, да използва тайници на място, където лесно можеха да я спипат натясно, да й отрежат пътя за бягство? Дали това не бе още един двоен блъф на СВР, като близостта на „Арада“ до руското консулство? Или може би Кел си въобразяваше улики и схеми, където такива просто липсваха?
Изведнъж, без сам да знае защо, без всякакъв повод, той си припомни един разговор с Рейчъл на вилата отпреди няколко седмици. Двамата си бяха поделили една цигара горе на терасата, загледани към Босфора. Амилия бе извела Джоузефин на разходка. Как бе могъл да го забрави?!
Баща ми имаше приятел, който живееше на Бююкада. Американски журналист.
Дали бе имала предвид Ричардс? И ако бе така, защо му бе казала, че е американец? Кел извади айфона си и написа есемес до Лондон.
Здрасти. Правилно ли съм запомнил, че на Бююкада баща ти имал приятел журналист? Ако не полудявам, би ли се опитала да си спомниш името му? Ричардс ли се казваше? А ако полудявам, би ли забравила този есемес? Разстоянието помежду ни ме кара да си въобразявам разни работи... Т. ххх
Кел последва Мосин по широкия кей под палещото слънце, разпръснало остатъците от дъждовните облаци. Влязоха в тесен безистен с магазинчета, предлагащи пощенски картички и лосион против изгаряне, обиколки с екскурзовод из острова, слънчеви очила и фалшиви моряшки шапки с надпис „Капитан“, извезан със сърма над козирката. Мосин го заведе в кафенето на главната улица и посочи масата, на която бяха седели Абакус и Ричардс за партията си табла, което го подсети, че „обектът“ отишъл до тоалетната и се забавил вътре „поне пет минути“. Това беше достатъчно. Кел се запъти към мъжката тоалетна и започна да се оглежда за тайник - кухина или процеп, където биха могли да се пъхнат свитък документи. Може би някъде наоколо имаше коридор или складче, където Клекнър да се вижда за миг с водещия си офицер или с посредника, колкото да му предаде „продукта“. Но мястото беше крайно неподходящо - оживено, тясно, биещо на очи. Той повдигна капака на казанчето в мъжката кабинка, но само колкото да не се обвинява после, че го е домързяло. По-вероятно бе Клекнър да използваше Ричардс за посредник, а приятелството помежду им - като прикритие за дейността си като къртица.