- Казваш, че Абакус е дошъл тук да плува? - попита Кел.
- Да - отвърна Мосин. - Спусна се надолу по тези стълби, навлезе с плуване навътре в морето, после се върна. Аз го наблюдавах от ей там.
Той посочи пътеката, по която бяха слезли до плажа от шосето. За Мосин едва ли бе представлявало проблем да се скрие в сянката на дърветата и ниските храсталаци.
- И след това отиде към старата къща?
Кел тръгна по стъпките на Клекнър, като се опитваше да се постави на негово място. Защо не бе взел със себе си Ричардс или поне едно от децата, които видимо толкова обичаше, за да му прави компания, докато плува? Защо бе влязъл в морето да се разхлади само за да се върне после в къщата на приятеля си?
Може би просто обича да гледа стари сгради.
Нагоре към полусъборената къща водеше каменно стълбище. От някои стъпала се бяха отчупили големи парчета и Кел трябваше да гледа в краката си, за да не стъпи накриво. Мосин го последва до северната ограда на обраслата в тръни и шубраци градина. От мястото, където се намираха, се виждаше пълната разруха. Покривът на къщата се беше сринал под тежестта си.
От дупки в стените се подаваха стволове на дървета, стаите бяха пълни с дива растителност.
Кел се провря под перголата над отдавна изгнилата дървена веранда и се озова в помещение, голямо колкото звукоизолираната стая на посолството в Анкара. От едната страна непроходим гъсталак закриваше изгледа към морето; от другата в ниската стена имаше пролука, през която проникна в съседната стая. Подът беше покрит с ръждиви тенджери и стъклени бутилки. Ако някой изобщо идваше насам, това едва ли бе често; част от боклука изглеждаше от предишни археологически епохи.
Кел се сети за Робърт Хансен, арестуван от ФБР в един закътан парк на Вашингтон, след като бе поставил секретни документи в тайник под дървено мостче. Провирайки се под една паднала под ъгъл дървена греда, той нареди на Мосин да огледа стаите за всякакви места, които биха могли да послужат за скривалища.
- Най-вероятно ще е нещо, което се слива напълно с фона. Стара ръждясала тенекиена кутия. Дупка в земята. Търси стикери, знаци, оставени върху стените. Възможно е да използва различни места и да ги обозначава за водещия си офицер.
Мосин, все още гол до кръста, изглеждаше приятно развълнуван от поставената му задача.
- Разбира се - каза той, доволен, че най-после му бе отредена някаква по-активна роля. Край на дебненето, на километрите трамбоване, край на писането, на безкрайното чакане нещо да се случи. Отсега нататък щеше да играе във висшата лига. - Ще започна оттук.
- Действай.
В същото време Кел тръгна да търси пряк път към къщата на Ричардс, която Клекнър положително бе използвал за прикритие. Едно питие в градината, самотна разходка с цигара след вечеря, може би дори в три след полунощ, когато оставаше да нощува - и той би могъл да дойде до тук и да се върне за по-малко от минута. Под прикритието на нощта или на гъстата растителност посред бял ден краткото му отсъствие щеше да остане незабелязано.
Когато стигна до източния край на имота, Кел чу детски смях, може би на двайсетина-трийсет метра по-нататък. Сигурно беше някое от децата на Ричардс. Напред се виждаха само преплетени клони на дървета и шубраци, които въпреки жегата и задуха изглеждаха като непроходима английска гора. Кел се покачи върху една от здравите стени и погледва наляво. От едната страна на къщата, успоредно на някогашната врата, имаше тясна пролука в гъсталака. Той тръгна натам по посока на детския смях и откри вита пътека през шубраците, която съединяваше двата имота. Това със сигурност бе пътят на Абакус. Но защо тогава той се бе приближил към съборената къща откъм плажа?
Към детския смях се прибави и глас на жена. Французойка, най-вероятно Маргьорит Ричардс.
Кел замръзна на място. Не можеше да рискува да бъде забелязан от някое от децата или да го подуши куче и да залае. Остана неподвижен няколко минути, после се върна в съборената къща, където го чакаше Мосин.
На по-малко от километър от мястото, където се намираха, Александър Минасян се бе наредил на дългата опашка от пътници, чакащи да слязат от ферибота. След като стъпи на кея, той тръгна на юг към главната улица, мина покрай билетните каси и навлезе в безистена с магазинчета, откъдето някога бе купил на племенника си фалшива моряшка шапка с надпис „Капитан“, избродиран над козирката.