Кодак си бе харесал второто кафене на главната улица като първа спирка по пътя си на острова, където да се отърси от евентуална опашка. От своя страна Минасян предпочиташе един по-голям ресторант, западно от фериботния терминал. Обикновено сядаше на външна маса, поръчваше си питие, понякога и нещо за ядене, после двайсетина минути се правеше, че чете книга, а всъщност наблюдаваше останалите клиенти, търсейки познати лица от другия бряг. Когато се убедеше, че няма заплаха, той плащаше сметката си, оставяше книгата на масата и влизаше в ресторанта - уж за да търси тоалетна, - след което излизаше през задния изход. От там хващаше една от тихите тесни улички зад пристанището и тя го отвеждаше до къщата на Ричардс в западния край на острова, като по пътя, разбира се, той се оглеждаше за нова опашка.
В този хубав летен следобед руснакът избра една от най-външните маси на терасата, поръча си бутилка турска бира, плати на сервитьора предварително и продължи да чете романа, който бе започнал на ферибота. Книгата много му харесваше - беше подарък от любовницата му в Хамбург - и той не без чувство на съжаление я остави на масата, за да си даде вид, че отива до тоалетната, докато всъщност се упъти към изхода за персонала и напусна ресторанта.
Според уговорката с консулството в Истанбул отвън го чакаше велосипед. Минасян го отключи с ключа, който бе получил по-рано същия ден от един колега от СВР в хотел „Пера Палас“, и си направи приятна велосипедна разходка из градчето, минавайки покрай църквите „Агиос Димитриос“ и „Сан Пасифико“, преди да се отправи на запад и надолу по хълма към къщата, в която живееха Матю и Маргьорит Ричардс с двете си малки дечица.
Кел бе прекарал повече от половин час в отместване на каменни плочи и катерене по рушащи се стени; измъкнал бе дори чувала от зебло, натъпкан в цепнатината между една от касите на вратите и стената. Вече си мислеше, че са ги пратили за зелен хайвер. Мосин беше станал толкова раздразнителен - отчасти и заради хапещите насекоми във въздуха, - че след като на няколко пъти напсува „тая шибана жега“, слезе обратно до плажа, за да се натопи в морето и да се по-охлади. Отново и отново Кел се убеждаваше в налудничавостта на самата идея да се използва тайник на малък остров. Без път за бягство. Където лесно можеха да те спипат натясно. Това не беше професионален подход, а чисто самоубийство. Беше готов да се откаже и да последва Мосин на плажа, когато забеляза ръждясала бутилка от пропан-бутан в ъгъла на помещение, което приличаше на изоставена кухня или килер в югоизточния край на къщата.
Коленичи. Газовата бутилка беше полузакрита от природните стихии под нещо като дървен плот. Наоколо беше осеяно с дребни камъчета и изсъхнали листа, сред които се въргаляше и праисторически пакет цигари, избелял от годините, прекарани на слънце и дъжд. Кел посегна да го вдигне от земята, но ръката му се спря в гъста паяжина и той се отказа; не искаше да променя нищо. Вместо това удари с юмрук по бутилката, която издрънча на кухо. На китката му беше кацнало някакво насекомо и той разтърси ръка, за да го прогони, като удари главата си в дървения плот.
Вляво от бутилката имаше тъмна пролука, която продължаваше навътре под плота. Кел извади айфона, наведе се напред и с екранчето освети пролуката. В нея нямаше паяжини, беше чисто и празно, ако не се смяташе някаква стара, порядъчно износена футболна топка с отдавна изпуснат въздух, смачкана и заклещена вътре. Кел протегна ръка и я издърпа навън.
Кожата беше суха като пергамент, но повърхността на топката не беше толкова прашна или покрита с мръсотия, колкото можеше да се очаква. Той усети нещо да хлопа вътре, може би камък. Пръстите му напипаха разрез в кожата. Той хвана топката с две ръце и я разтвори.
Отвътре изпадна смачкан на топка лист хартия, завит в целофан и пристегнат с два ластика. В този момент Кел вече знаеше с цялото си същество, че държи в ръцете си „продукт“. Изпаднал в еуфория, с пръсти, разтреперани от прилива на адреналин, той свали ластиците и разгъна листа.
Хартията беше още нова и шумолеше в ръцете му; буквите бяха черни, тлъсти и лесни за четене.
1. ДжЧ/ЛВ отново губят спора с БД за интервенция в С. ОК ще направи това, което й кажат САЩ. Опитвам се да науча повече по въпроса, но достоверността на използването на хим. Ор. а) се оспорва от ДжЧ и б) не е праг за БД, както бе заявено. Инфо за ССА противоречиво. БД няма против ЛВ да въоръжава тайно.