И така, от СВР се видяха принудени да отстъпят пред исканията на Райън Клекнър. Все пак най-важното бе агентът да се чувства комфортно в работата си, да има усещане за лична безопасност. За Минасян беше облекчение, че все пак има работа с обучен служител на ЦРУ, макар и не особено опитен, чиито придобити умения и техники за контранаблюдение в голяма степен ограничаваха опасността да бъде разкрит.
Кодак беше уравновесен и усърден агент, понякога дори неестествено спокоен. Все пак Минасян си даваше сметка за притесненията на Москва, както и за обстоятелството, че проявите на характер от страна на американеца невинаги минаваха пред по-високопоставените му колеги. Минасян беше убеден например, че при нормални обстоятелства не би се стигнало до ликвидирането на Цецилия Шандор. Този акт беше знак за параноята, обзела Москва по отношение на Кодак, за твърдата им решимост да защитят източника си на всяка цена. Ако се бяха допитали до Минасян относно операцията, той би настоял и Шандор, и Лука Зигич да бъдат оставени на мира.
Минасян се обърна и хвърли поглед към плажа. Беше се отдалечил от брега и някой местен можеше да се възползва, за да чопне чантата или хавлията му. Двама мъже - единият бял, другият мургав, вероятно турчин -си тръгваха от плажа по пряката пътечка. Три малки деца подтичваха подир майка си по пътя за града. Денят беше към края си. Минасян погледна на запад, към залязващото слънце, и реши, че е време да приключи с плуването и да изпълни задачата си. Той се обърна по гръб и загреба с бавни, мощни движения на ръцете към брега, а високо над него самолет безгрижно оставяше дълга бяла диря в синьото небе.
41.
- Какво означава според теб?
- Не е ли очевидно? - отвърна Кел.
Намираше се в звукоизолираната стая, със същите подгизнали от пот дрехи, които бе носил цял ден, и разговаряше с Амилия в Лондон. Беше десет и половина в Турция, осем и половина във „Воксхол“. Погледът на Амилия се бе спрял на последния абзац от документа на Клекнър, който бе получила с криптирана телеграма преди час.
Ликвидиране ЦШ? Защо? Обяснение? ПУ компрометиран? Предлагам ОК вт 30-пт 3 (потвърди есемес).
- Явно се прави връзка с Цецилия Шандор - каза Кел. - „ПУ“ би трябвало да е Пол.
- Разбирам това, Том.
- Тогава кое в казаното от мен те смущава?
Разговорът продължаваше вече близо час и търпението му започваше да се изчерпва. Не беше хапвал нищо от закуска, Рейчъл не му бе отговорила, когато се бе опитал да се свърже с нея от ферибота, а в звукоизолираната стая беше толкова студено, че се бе навлякъл със зимно палто, взето назаем от склада за изгубени вещи на консулството, което на всичко отгоре му беше и тясно. Беше се надявал от острова да отиде направо на летище „Сабиха Гьокчен“ и да вземе късния полет за Лондон, но откритието на тайника като доказателство за измяната на Клекнър - плюс възможното съучастие на Пол - бе объркало сметките му. Освен това бе измъкнал Амилия от важна среща на „Уайтхол“ и я бе докарал под пара на „Воксхол Крос“, за да говори с него.
- Нищо не ме смущава - отвърна троснато тя, реагирайки по очаквания от Кел начин на арогантността му. Тонът й бе станал надменно-снизходителен, както този на Клеър, когато почваха да се карат. - Исках просто да се допитам до теб. Например какво смяташ, че следва да се разбира под „компрометиран“? Пол вербуван агент ли е бил или наивна марионетка? И защо Клекнър се е загрижил за него?
- Защо се е загрижил ли?
В този миг Кел си представи бъдещето си като Анкара/1 и си каза, че тези безкрайни разговори с Лондон няма как да не му опротивеят до смърт, докато Рейчъл отдавна ще е напуснала живота му и ще се чука с някое лъскаво младо юпи в снобския му апартамент в Шордич. А самият той ще е затъпял и душата му ще е хванала мазоли от работа, от вербовки на агенти, от събиране на информация и писане на доклади като единствения начин да я забрави. През последните седмици беше започнал да възприема звукоизолираната стая като една от онези тапицирани отвътре килии, в каквито държат прекалено опасните луди; хладилник, в който го бе поставила невидимата сила, контролираща живота му. Разбира се, че би било по-добре, ако можеше да е сега в Лондон, да поспори директно с Шефката, лице в лице, и после да си иде у дома, в познатия апартамент, сред познатите книги и картини. И да си легне в леглото до Рейчъл.
- Защото убийството на Шандор беше грешка - каза той. - Само привлича внимание върху него. Някой ще открие, че Цецилия се е виждала с Пол, и ще почне да задава неудобни въпроси.