Оказа се, че Клекнър си бе уредил среща с някаква ливанка в „Еклипс“ на Уолтън Стрийт. Най-младата жена от екипа на име Луси влезе в бара след десетина минути, но усилията й да заснеме компаньонката на Абакус бяха временно затруднени от натрапчивото внимание на двама дубайски бизнесмени.
- Изглежда на около двайсет и пет - докладва тя на Кел направо от бара. От шума наоколо Кел едва различаваше думите й. - Чух го да я нарича „Зена“. Държат се доста интимно. Или са се виждали преди, или я е поръчал изрично за секс.
- Защо нищо не знаем за нея? - попита той Елза, докато изпращаше на Дани есемес и указания да не мърда от Уолтън Стрийт. Отдавна не беше чувал думата „поръчал“ в контекста на междучовешки отношения. - Коя е тази Зена?
Елза вдигна рамене.
- Може да е ползвал новата СИМ карта - предположи тя.
Кел бе разпоредил да махнат една от преградните стени в офиса, за да се образува по-голямо общо пространство, където да седят членовете на екипа. Бяха купили и допълнително канапе за целта. Сега Елза лежеше върху него с поглед, вперен в тавана; изглеждаше уморена и раздразнителна.
- Човек винаги може да използва нов имейл адрес, сайт или айпи, за да се свърже с когото си поиска - каза тя.
- Така е - съгласи се Кел. - Което не отменя необходимостта да засечем тази СИМ карта.
Клекнър прекара още час в „Еклипс“, докато затвориха, след което със Зена си тръгнаха заедно. Луси бе разрешила на дубайските бизнесмени да й платят сметката и бе излязла, придружавана от двамата, половин час по-рано, за да накара Клекнър да си мисли, че е с тях. Още щом се озоваха на улицата обаче, тя набързо ги разкара и си отиде у дома - беше „изгоряла“, което на професионален жаргон означаваше, че бе допуснала Клекнър да види лицето й и не биваше повече да му се мярка, за да не я разпознае.
Междувременно Олдрич бе задигнал едно фалшиво такси от гаража на МИ5 и успя да проследи Клекнър и Зена до нощен клуб в източния край на Кензингтън Хай Стрийт. Луси вече беше извън играта и Кел разбираше, че екипът им се бе свил до петима души. Не можеше да рискува да изпрати друг агент на място, за да наблюдава Абакус и дамата му. Нещо обаче му казваше, че Клекнър ще напие момичето, ще я покани на танц, след което ще й предложи да пийнат по едно последно в стаята му в „Рембранд“. Това си беше нормалният му маниер на действие и на Кел му се струваше малко вероятно Клекнър да си развали свалката, за да тръгне посред нощ да се среща с Минасян.
Така се и оказа. Малко след три сутринта Кел получи есемес от рецепционистката, с който потвърждаваше, че Абакус „се прибра в стаята си с жена (с левантински черти, на около двайсет и пет). И двамата са пияни/любовно настроени“.
Когато включиха мониторите от видеокамерите в стаята, на единия се виждаше Зена, която бясно търкаше зъбите си с четка в банята, а на другия - Клекнър, гол до кръста, се беше навел над минибара за бутилка шампанско. Покривката на леглото беше доста смачкана - знак, че двамата вече се бяха целували и натискали.
- Върви му на копелето - промърмори със завист Харолд. - Какво не бих дал да съм отново на двайсет и девет...
- Сигурен съм, че много жени мислят като теб - отвърна Кел. - Да вземем Зена. Ако можеше да избира между теб и Клекнър и ако ти също беше отседнал в хотела...
- Няма база за сравнение, нали така? И тя е човек...
Харолд спря звука от банята. Телевизорът в стаята работеше, включен на музикален канал. Кел не познаваше песента.
- Е, да ги оставим на мира, а? - предложи той, като си спомни първата си нощ с Рейчъл в „Лондр“.
- Става - отвърна Харолд и двамата се преместиха в съседната стая.
44.
Зена се измъкна от стаята малко преди седем. Клекнър, който се преструваше на заспал, стана от леглото още щом чу вратата да се затваря зад нея, и погледна часовника си. След като посети тоалетната, той се просна по очи на пода и направи петдесет бързи лицеви опори, серия коремни преси и упражнения за укрепване на бедрените мускули, последните опрян с гръб на стената. Кел бе виждал и преди пълната му програма за разхубавяване, но за Харолд беше интересно да го наблюдава.
- Знаех си аз, че забравих да свърша нещо, когато се събудих тази сутрин - каза той.
- И аз, и аз - отекна Кел, който бе успял да поспи три часа на матрака в кабинета си.