Копринена блуза и сива пола. Изглежда различно.
По-изискана.
Елегантна.
Красива е. Вече не прилича на недодяланата студентка, а на самоуверена работеща млада жена.
Одобрявам и я прегръщам.
— Изглеждаш прелестно. — Целувам я зад ухото. Единственото, което ми е неприятно, е, че е отделила време, за да изглежда така, когато ще прекара деня с шефа си.
Не го мисли. Грей. Тя е решила така. Тя иска да работи.
Пускам я, когато Гейл слага закуската на бара.
— Добро утро, госпожице Стийл — поздравява тя.
— О, благодаря. Добро утро — отвръща Ана.
— Господин Грей каза, че искате да си вземете обяд в службата. Какво бихте желали?
Ана ме стрелва с поглед.
Точно така, сладурче. Бях съвсем сериозен. Никакво излизане.
— Сандвич… салата. Нямам претенции. — Тя се усмихва с благодарност на Гейл.
— Ще ви опаковам истински обяд, госпожице.
— Моля, наричайте ме Ана, госпожо Джоунс.
— Добре, Ана — усмихва се Гейл.
— Трябва да тръгвам, бебчо. Тейлър ще те закара на работа със Сойър.
— Само до входа — напомня ми тя.
— Да. Само до входа. — Нали така се разбрахме. — Само че се пази — добавям тихо. Ставам, стискам брадичката й и я целувам бързо. — Чао, бебчо.
— Приятна работа, мили — провиква се тя след мен и въпреки че е изтъркана, репликата ми доставя огромно удоволствие.
Всичко това ми се струва съвсем естествено.
В асансьора Тейлър ме посреща с нов доклад.
— Господине, срещу СИП има кафене. Сойър може да остане там през деня.
— Ами ако има нужда от почивка? За да отиде до тоалетната.
— Ще изпратя Ренълдс или Райън.
— Добре.
Бях забравил, че Андреа е на сватбата си, но няма да изкара кой знае какъв меден месец, след като се връща на работа утре. Жената, която я замества, чието име така и не помня, разглежда фейсбук страницата на „Воуг“.
— Никакви социални медии по време на работа — изръмжавам.
Грешка като за начинаеща. Тя обаче би трябвало да го знае. Вече е служителка тук.
Тя се стряска.
— Много се извинявам, господин Грей. Не чух, че сте дошли. Да ви донеса ли кафе?
— Да, донеси. Макиато.
Затварям вратата на офиса и щом се настанявам на бюрото, включвам компютъра. Получил съм имейл от „Сааб“. Автомобилът на Ана ще пристигне днес. Препращам имейла на Тейлър, за да организира доставката, и си мисля, че тази вечер ще има изненада за Ана. След това пускам имейл на Ана.
От: Крисчън Грей
Относно: Шеф
Дата: 13 юни 2011, 08:24
До: Анастейжа Стийл
Добро утро, госпожице Стийл,
Искам само да Ви благодаря за прекрасния уикенд, въпреки всички драми.
Надявам се никога повече да не ме оставите.
И трябва да Ви напомня, че новината за СИП е засекретена за четири седмици.
Изтрийте този имейл веднага щом го прочетете.
Ваш
Крисчън Грей Главен
изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
& шеф на шефа на Вашия шеф
Проверявам бележките на Андреа. Името на заместничката е Монтана Брукс. Тя чука на вратата. Носи ми кафето.
— Роз Бейли ще закъснее малко, но Ванеса Конуей е тук.
— Да изчака Роз.
— Добре, господин Грей.
— Трябват ми идеи за сватбен подарък.
Госпожица Брукс ми се струва объркана.
— Зависи колко добре познавате лицето и колко пари искате да похарчите и…
Не ми трябва лекция. Вдигам ръка.
— Напиши ги. Става въпрос за личната ми асистентка.
— Тя има ли регистрация?
— Какво?
— Регистрирала ли се е в магазин за сватбени подаръци?
— Не знам. Разбери.
— Добре, господин Грей.
— Това е всичко.
Тя излиза. Слава богу, че Андреа се връща утре.
Докладът на Уелч за Джак Хайд е в инбокса ми. Докато чакам Роз, използвам възможността да го прегледам.
Срещата ми с Роз и Ванеса е кратка. Ванеса и екипът й провеждат подробен одит на всичките ни вериги за доставки и те препоръчват да доставяме каситерит и волфрамит от Боливия, а тантал от Австрия, за да избегнем конфликти. Ще е по-скъпо, но ще сме от правилната страна на американската комисия по ценните книжа и борсите. Като компания, би трябвало да го направим.
Когато си тръгват, проверявам електронната поща. Имам имейл от Ана.
От: Анастейжа Стийл
Относно: Властен шеф