Асистентка на Джак Хайд,
главен редактор на СИП
Уклончиво, госпожице Стийл.
Значи ще пътуваш с него.
Сигурен съм.
Днес изглеждаше великолепно.
Обзалагам се, че той е планирал тази работа.
От: Крисчън Грей
Относно: Още не си видяла какво означава „крещящи"!
Дата: 13 юни 2011, 09:35
До: Анастейжа Стийл
Разказвай.
Ако ще е с онзи скапаняк, с когото работиш, отговорът ми е „не“ — само през трупа ми!
Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Изпращам го и звъня на Роз.
— Кажи, Крисчън — отговаря тя веднага.
— В СИП има прекалено много излишни разходи. Издателството направо кърви пари. Трябва да се сложи край на тази работа. Искам мораториум на всички неналожителни периферни разходи. Пътувания. Хотели. Представителни. Всички пътувания и забавления. Особено за младшия състав. Знаеш какво имам предвид.
— Така ли? Не мисля обаче, че така ще спестим много пари.
— Просто се обади на Роуч. Уреди въпроса. Незабавно.
— Каква е причината?.
— Просто го направи, Роз.
Тя въздиша.
— Щом настояваш. Искаш ли да го добавя в договора?
— Да.
— Добре.
— Благодаря ти.
Затварям.
Така се действа. Това би трябвало да резне пътуването на Ана до Ню Йорк. Освен това искам аз да я заведа там. Вчера ми каза, че никога не е ходила.
Чувам звънване. Дошъл е отговор от Ана.
От: Анастейжа Стийл
Относно: Не, ТИ още не си видял какво значи крещящи!
Дата: 13 юни 2011, 09:46
До: Крисчън Грей
Да. Ще ходим с Джак.
Искам да отида. Това е вълнуваща възможност за мен.
А и никога не съм била в Ню Йорк.
Недей да правиш от мухата слон.
Анастейжа Стийл
Асистентка на Джак Хайд,
главен редактор на СИП
Докато се каня да отговоря, на вратата се чука.
— Какво? — виквам недоволно.
Монтана наднича и чака, което е изключително дразнещо — или влизай, или недей.
— Господин Грей, регистрацията на Андреа…
В първия момент нямам никаква представа какви ги дрънка.
— Има регистрация в „Крейт енд Баръл“ — продължава тя и се усмихва префърцунено.
— Добре. — Какво, по дяволите, да правя с тази информация?
— Направих списък с предметите, които все още не са избрани от никого и цените им.
— Пусни ми го по мейла — отвръщам през стиснати зъби. — И ми донеси друго кафе.
— Добре, господин Грей. — Тя се усмихва така, сякаш обсъждаме тъпото време, и затваря вратата.
Сега вече мога да отговоря на госпожица Стийл.
От: Крисчън Грей
Относно: Не, ТИ още не си видяла какво значи крещящи!
Дата: 13 юни 2011, 09:50
До: Анастейжа Стийл
Анастейжа,
Не правя от мухата слон, просто съм загрижен за теб.
Отговорът е НЕ!
Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Монтана оставя ново макиато на бюрото ми и ми напомня:
— В десет имате среща с Барни и Фред в лабораторията.
— Благодаря, ще взема кафето с мен. — Знам, че изглеждам вкиснат, само че в момента една синеока жена ми е влязла под кожата. Монтана излиза и аз отпивам глътка кафе.
Мамка му. По дяволите.
Кафето е вряло.
Изпускам и чашата, и кафето, всичко.
Пълна гадост.
Добре че не пада нито върху мен, нито върху клавиатурата, но пък се разплисква по целия под.
— Госпожо Брукс! — изревавам. Господи, как само ми се иска Андреа да беше тук.
Монтана наднича от прага. Нито е вътре, нито вън. Очевидно току-що се е наплескала с онова нейно червило.
— Изпуснах кафето, защото беше вряло, и то се разплиска по целия под. Почистете, ако обичате.
— О, господин Грей. Много се извинявам.
Тя ситни, за да огледа, а аз излизам и я оставям да се оправя както желае. За момент се питам дали не го е направила нарочно.
Грей, ти си параноик.
Грабвам си телефона и решавам да сляза по стълбите.
Барни и Фред седят на масата в лабораторията.