— Добро утро.
— Здравейте, господин Грей — започва Фред. — Барни направи пробив.
— Сериозно?
— Да. Опаковката.
— Прекарваме го през 3D принтер — и готово!
Той ми подава компактна опаковка с панти, прикачена към таблета.
— Това е супер — казвам. — Сигурно ти е отнело целия уикенд. — Поглеждам Барни.
Той свива рамене.
— Нямах друга работа.
— Трябва да излизаш повече, Барни. Но си свършил страхотна работа. Това ли искахте да ми покажете?
— Лесно можем да го адаптираме и да го качим върху обвивката на мобилен телефон.
— Искам да видя как ще стане.
— Заемам се.
— Страхотно. Нещо друго?
— Това е засега, господин Грей.
— Няма да е зле да покажем 3D принтера на кмета, когато ни посети.
— Планирали сме му страхотно шоу — хвали се Фред.
— Без да издадем нищо — добавя Барни.
— Благодаря ви за добрата работа.
Докато чакам асансьора, проверявам имейла си. Получил съм отговор от Ана.
От: Анастейжа Стийл
Относно: Петдесет нюанса
Дата: 13 юни 2011, 09:55
До: Крисчън Грей
Крисчън,
Трябва да се овладееш.
НЯМА да спя с Джак — за нищо на света.
ОБИЧАМ те. Чуй какво става, когато хората се обичат.
Те си имат ДОВЕРИЕ.
Съмнявам се, че ти ще СПИШ, с която и да е друга — или пък да я ЧУКАШ, НАПЛЯСКАШ или НАШИБАШ. Имам ВЯРА и ДОВЕРИЕ в теб.
Моля те, отнасяй се със СЪЩОТО към мен.
Ана
Анастейжа Стийл
Асистентка на Джак Хайд,
главен редактор на СИП
Какво, по дяволите, значи това! Нали й казах, че всички имейли в СИП се следят.
Асансьорът спира на няколко етажа и аз се старая, много се старая да овладея гнева си. В кабинката се възцарява онова дразнещо, противно мълчание, което настъпва в мига, в който хората от персонала ми влязат и ме видят вътре.
— Добро утро, господин Грей.
— Добро утро, господин Грей.
В отговор кимам.
Изобщо не съм в настроение.
Под любезната усмивка кръвта ми кипи.
Щом се връщам в кабинета си, проверявам служебния й телефон и й се обаждам.
— Кабинетът на Джак Хайд. Разговаряте с Ана Стийл — отговаря тя.
— Би ли изтрила последния имейл, който ми прати, ако обичаш? И се опитай да използваш малко по-премерен език в служебната си кореспонденция! Казах ти, системата се следи. Ще се опитам да огранича щетите оттук — ръмжа и затварям.
Звъня на Барни.
— Да, господин Грей?
— Можеш ли да изтриеш имейла на госпожица Анастейжа Стийл, изпратен до мен в девет и петдесет и пет от сървъра на СИП, и всички мои до нея?
Отговор няма.
— Барни?
— Ами, да, разбира се, господин Грей, просто мислех как да го направя. Имам идея.
— Супер. Кажи ми веднага щом го направиш.
— Добре, господине.
Телефонът ми светва. Анастейжа е.
— Какво? — отговарям и ми се струва, че тя не е просто кисела.
— Заминавам за Ню Йорк, независимо дали ти харесва, или не.
— Не разчитай да стане.
Следва мълчание.
— Ана?
Тя ми беше затворила.
Мамка му. Отново.
Кой си позволява такива неща?
Е, може и да бях прекалил, но не е там въпросът.
Спомням си, че го направи, когато беше пияна и ми се обади.
Отпускам глава в ръцете си.
Ана. Ана. Ана.
Телефонът в кабинета звънва.
— Грей.
— Господин Грей, обажда се Барни. Оказа се много по-лесно, отколкото си мислех. Имейлите вече не са на сървъра на СИП.
— Благодаря, Барни.
— Няма за какво, господин Грей.
Поне едно нещо да е наред.
На вратата се чука.
Сега пък какво?
Монтана отваря вратата; носи туба с препарат за почистване на килими и кърпи.
— Не сега — съскам аз. Писнало ми е от нея. Тя бързо изчезва. Поемам си дълбоко дъх. Денят става кофти, а все още няма обяд. Получавам нов имейл от Ана.
От: Анастейжа Стийл
Относно: Какво направи?
Дата: 13 юни 2011, 10:43
До: Крисчън Грей
Моля те, кажи ми, че няма да се месиш в работата ми.
Наистина искам да отида на тази конференция.
Не биваше да те питам.
Изтрих оскърбителния имейл.
Анастейжа Стийл
Асистентка на Джак Хайд,