главен редактор на СИП
Отговарям веднага.
От: Крисчън Грей
Относно: Какво направи?
Дата: 13 юни 2011, 10:46
До: Анастейжа Стийл
Просто пазя това, което е мое.
Имейлът, който ти така безразсъдно прати, вече е изтрит от сървъра на СИП, както и моите имейли до теб.
Между другото, имам ти безусловно доверие. Обаче не вярвам на него.
Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг"
Тя, на свой ред, също отговаря веднага.
От: Анастейжа Стийл
Относно: Вземи да пораснеш
Дата: 13 юни 2011, 10:48
До: Крисчън Грей
Крисчън,
Няма нужда да ме пазиш от собствения ми шеф.
Той може да се опита да ме сваля, но аз ще го отрежа.
Не можеш да се месиш. Не е редно и е опит за налагане на пълен контрол от твоя страна.
Анастейжа Стийл
Асистентка на Джак Хайд,
главен редактор на СИП
„Налагане на пълен контрол“ е моя основна характеристика, Ана. Вече съм ти го казал. Същото важи и за „неразумен“ и „изчанчен“.
От: Крисчън Грей
Относно: Отговорът е НЕ!
Дата: 13 юни 2011, 10:50
До: Анастейжа Стийл
Ана,
Виждал съм колко те „бива“ да отблъскваш нежелано внимание. Помня, че точно така имах удоволствието да прекарам първата си нощ с теб. Фотографът поне изпитва нещо към теб.
Този скапаняк, от друга страна, не изпитва нищо. Той е сериен сваляч и ще се опита да те прелъсти. Питай го какво се е случило с предишната и по-предишната му асистентка.
Не искам да се караме за това.
Ако искаш да отидеш в Ню Йорк, ще те заведа аз. Можем да отидем идващия уикенд. Имам апартамент там.
Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Тя не отговаря веднага и аз се разсейвам с телефонни разговори.
Уелч не може да ми каже нищо ново за Лейла. Обсъждаме дали да съобщим на полицията на този етап; на мен все още не ми се иска.
— Тя е наблизо, господин Грей — заявява Уелч.
— Тя е умна. Досега успява да ни се изплъзне.
— Следим и апартамента ви, и СИП, и Грей Хаус. Няма начин да се промъкне отново незабелязано.
— Надявам се. И много ти благодаря за доклада за Хайд.
— Няма защо. Мога да се поровя още по-дълбоко, ако искате.
— Засега това е достатъчно. По-нататък ще видим.
— Добре, господине.
— Чао.
Затварям.
Телефонът ми звънва още преди да съм оставил слушалката.
— Майка ви се обажда — чурулика Монтана.
Мама му стара. Само това ми липсва. И без това съм малко сърдит на мама заради забележката й, че Ана се интересувала от парите ми.
— Свържи ме — ръмжа.
— Крисчън, миличък — започва Грейс.
— Здравей, мамо.
— Миличък, исках да се извиня за онова, което казах в събота. Знаеш, че много харесвам Ана, просто… всичко е толкова неочаквано.
— Няма нищо. — Разбира се, че не е вярно.
Тя мълчи за кратко и ми се струва, че се съмнява в искреността на отговора ми.
Работата е там, че в момента се карам с една от жените в живота си и нямам желание да се скарам и с друга.
— Грейс?
— Извинявай, миличък. В събота е рожденият ти ден и искахме да организираме парти.
На екрана на компютъра изскача имейл от Ана.
— Мамо, в момента не мога да говоря. Трябва да затварям.
— Добре, обади ми се. — Тя, изглежда, се натъжи, но в момента нямам време за нея.
— Да, разбира се.
— Чао, Крисчън.
— Чао. — Затварям.
От: Анастейжа Стийл
Относно: Среща на обяд или досаден багаж от миналото
Дата: 13 юни 2011, 11:15
До: Крисчън Грей
Крисчън,
Докато ти се намесваш в кариерата ми и си пазиш задника от моите безразсъдни писма, получих следния имейл от госпожа Линкълн. Нямам желание да се срещам с нея — даже да имах, не ми е позволено да напускам сградата. Не знам откъде е намерила имейл адреса ми. Как ще ме посъветваш да постъпя? Ето нейния имейл: