Скъпа Анастейжа,
Много бих искала да обядваме заедно. Мисля, че не започнахме както трябва, и ми се ще да оправим нещата. Свободна ли сте някой ден през тази седмица?
Елена Линкълн
Анастейжа Стийл
Асистентка на Джак Хайд,
главен редактор на СИП
Браво, денят става все по-хубав. Сега пък какви, по дяволите, ги върши Елена? А пък Ана, както винаги, се възползва, за да хвърли моите камъни по моята глава.
Нямах представа, че разправиите и караниците могат да са толкова изтощителни. И потискащи. И притеснителни. Тя ми е много сърдита.
От: Крисчън Грей
Относно: Досаден багаж от миналото
Дата: 13 юни 2011, 11:23
До: Анастейжа Стийл
Не ми се сърди. Грижа се за твоите интереси.
Ако нещо ти се случи, никога няма да си го простя.
Аз ще се оправя с госпожа Линкълн.
Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг"
Досаден багаж ли? Усмихвам се за пръв път откакто се разделих с Ана днес сутринта. Ама и тя има един начин на изразяване…
Звъня на Елена.
— Здравей, Крисчън — отговаря тя на петото позвъняване. — Трябва ли да поръчам банер и да го пусна със самолет над офиса ти?
Тя избухва в смях.
— Заради имейла ми ли?
— Да. Ана ми го препрати. Моля те. Остави я на мира. Тя не иска да се среща с теб. Разбирам защо и уважавам желанието й. Наистина ми създаваш трудности.
— Ти я разбираш, така ли?
— Да.
— Според мен тя трябва да разбере колко си строг и непреклонен към себе си.
— Не. Тя няма нужда да знае каквото и да било.
— Струваш ми се изтощен.
— Просто ми писна да действаш зад гърба ми и да преследваш гаджето ми.
— Гадже ли каза?
— Да, казах гадже. Свиквай.
Тя въздиша дълго и дълбоко.
— Елена. Моля те.
— Добре, Крисчън, погребението си е твое.
Какви, по дяволите, ги дрънка?
— Трябва да затварям — отвръщам.
— Дочуване — отвръща тя и долавям раздразнението й.
— Чао. — Затварям.
Жените в живота ми са изключително дразнещи. Завъртам се на стола и поглеждам през прозореца. Дъждът навън плющи. Небето е притъмняло и ниско, отразява настроението ми. Животът стана сложен. Беше толкова лесно, когато всичко и всички бяха там, където ги поставях, всеки на определеното му място. Сега, с Ана, всичко се промени. Всичко е ново и засега всички, включително майка ми, или ми се сърдят, или правят всичко по силите си, за да им се разсърдя.
Когато се обръщам към компютъра, виждам на екрана нов имейл от Ана.
От: Анастейжа Стийл
Относно: До после
Дата: 13 юни 2011, 11:32
До: Крисчън Грей
Може ли да обсъдим всичко това довечера?
Опитвам се да работя и твоята постоянна намеса много ме разсейва.
Анастейжа Стийл
Асистентка на Джак Хайд,
главен редактор на СИП
Добре. Оставям те на мира.
В момента обаче имам желание да отида до офиса й, да я взема и да я заведа на някое суперско място на обяд. Само че тя едва ли ще ми се зарадва.
С тежка въздишка отварям имейла, в който е списъкът от магазина за сватбени подаръци за Андреа. Тигани, тенджери, чинии — нищо не ми харесва. Отново се питам защо не ми е казала за сватбата си.
Скапан съм, затова звъня в офиса на Флин и си уреждам среща за днес следобед. В последния момент. След това викам Монтана и я моля да отиде да ми купи сватбена картичка и обяд. Няма начин да оплеска това.
Докато обядвам, звъни Тейлър.
— Здравей, Тейлър.
— Господин Грей, всичко е наред.
Сърцето ми забързва, адреналинът пулсира в тялото ми.
Ана.
— Какво става? Ана добре ли е?
— Тя е добре, господине.
— Нещо ново за Лейла?
— Не, господине.
— Тогава какво има?
— Просто искам да ви кажа, че Ана отиде до кулинарния магазин на Юниън Скуеър. Върна се в офиса. Добре е.
— Благодаря, че ми каза. Нещо друго?
— Саабът ще пристигне днес следобед.
— Добре. — Затварям и полагам огромно усилие да не беснея. Тя ми обеща, че ще си остане в офиса.