Лейла може да я застреля.
Не го ли разбира?
Звъня й.
— Кабинетът на Джак Хайд…
— Обеща ми да не излизаш.
— Джак ме прати да му донеса нещо за обяд. Не можех да откажа. Да не си ме поставил под наблюдение?
Пренебрегвам въпроса й.
— Точно затова не исках да отидеш на работа.
— Крисчън, моля те. Държиш се ужасно потискащо.
— Потискащо ли?
— Да. Трябва да престанеш. Довечера ще разговаряме за това. За съжаление ще трябва да остана до късно, защото не мога да отида в Ню Йорк.
— Не искам да те потискам, Анастейжа.
— Обаче го правиш. Сега имам работа. Ще го обсъдим по-късно. — Струва ми се нещастна като мен. И пак ми затвори.
Потискам ли я наистина?
Може би…
Просто искам да я защитавам. Нали видях какво беше направила Лейла с колата й.
Не прекалявай, Грей.
Иначе тя ще си тръгне.
Флин е запалил истински огън в камината на офиса си. Юни е. Пламъците съскат и пукат, докато говорим.
— Купил си фирмата, в която тя работи, така ли? — Флин извива вежди.
— Да.
— Според мен Ана има право. Не съм изненадан, че се чувства потисната.
Намествам се на стола. Не искам да чуя точно това.
— Исках да се занимавам с книгоиздаване.
Флин ме наблюдава невъзмутимо, не издава нищо, чака ме да продължа.
— Прекалено е, нали? — казвам аз.
— Да.
— Тя не остана впечатлена.
— Да не би да си имал намерение да я впечатлиш?
— Не. Нямах такова намерение. Както и да е, сега СИП е мое издателство.
— Разбирам, че се опитваш да я защитиш, и знам защо го правиш. Само че това е необичайна реакция. Имаш банкова сметка, която ти позволява да го правиш, но ще я отблъснеш, ако продължаваш по този начин.
— Това ме притеснява и мен.
— Крисчън, в момента много ти се събра на главата. Лейла Уилямс — и, да, ще ти помогна, когато я откриете — враждебността, която Анастейжа проявява към Елена… мисля, че разбираш защо Ана се чувства по този начин. — Поглежда ме многозначително.
Свивам рамене, тъй като нямам желание да се съглася с него.
— Има обаче нещо много по-важно, което не ми казваш, а аз го чакам откакто пристигна. Видях го в събота.
Зяпвам го и се питам за какво говори. Той седи търпеливо. Чака.
Видял го бил в събота, така ли?
Наддаването ли?
Танците ли?
Мама му стара.
— Влюбен съм в Ана.
— Знам.
— Така ли?
— Можех да ти го кажа още когато дойде при мен след като тя те напусна. Радвам се, че си го разбрал сам.
— Не знаех, че съм способен на подобни чувства.
— Разбира се, че си способен. — Той ми се струва раздразнен. — Затова бях толкова заинтригуван от реакцията ти, когато тя ти каза, че те обича.
— Става по-лесно да го чувам.
Той се усмихва.
— Добре. Радвам се.
— Винаги съм успявал да разгранича различните аспекти в живота си. Работата. Семейството. Сексуалния живот. Разбирах какво означават тези неща за мен. Откакто се запознах с Ана, вече не е толкова просто. Навлязъл съм в непозната територия и се чувствам в непознати води, вече не контролирам нищо.
— Добре дошъл във влюбването — усмихва се Флин. — И не се вини за нищо. Имаш бивша, която върши дивотии и се е сдобила с пищов, която успя да ти привлече вниманието, като се опита да извърши самоубийство пред икономката ти. След това е съсипала колата на Ана. Взел си нужните мерки, за да опазиш Ана. Направил си всичко по силите си. Няма начин да си навсякъде и не можеш да държиш Ана под ключ.
— А ми се иска.
— Знам. Само че не можеш. Това е.
Клатя глава, но дълбоко в себе си знам, че Джон е прав.
— Крисчън, отдавна съм на мнение, че не си имал юношество — в емоционално отношение. Според мен го преживяваш в момента. Виждам колко си развълнуван — продължава той, — и тъй като не искаш да ти предпиша лекарства, които да уталожат безпокойството ти, искам да пробваш с отпускащите методи, които обсъждахме.
Я стига с тези глупости. Мръщя се и осъзнавам, че се държа като нацупен тийнейджър. Той току-що е казал нещо подобно.
— Крисчън, кръвното налягане си е твое, не мое.
— Добре. — Вдигам примирено ръце. — Ще опитам на щастливото си място. — Говоря саркастично, но това ще умиротвори Джон, който си поглежда часовника.
Къде е щастливото ми място?
Детството ми в овощната градина ли?
Плаването или летенето. Винаги.
Навремето беше с Елена.
Сега щастливото ми място е с Ана.
Вътре в Ана.
Флин се подсмихва и казва:
— Времето ни изтече.
От задната седалка на аудито звъня на Ана.
— Здрасти — казва тя тихо и задъхано.