— Здрасти. Кога ще свършваш?
— До седем и половина, предполагам.
— Ще те чакам навън.
— Добре.
Слава богу — мислех, че ще поиска да се прибере в своя апартамент.
— Още съм ти ядосана, но нищо повече — прошепва тя. — Имаме да говорим за много неща.
— Знам. Ще се видим в седем и половина.
— Трябва да затварям. Чао. — Тя прекъсва връзката.
— Да поседим тук и да я изчакаме — предлагам на Тейлър и поглеждам входа на СИП.
— Добре, господине.
Седя и слушам как дъждът барабани нестройно по покрива на колата и дави мислите ми. Дави и щастливото ми място.
След час вратата на СИП се отваря и тя излиза. Тейлър слиза от колата и отваря вратата, докато Ана бърза към нас, навела глава заради дъжда.
Нямам представа какво ще направи или ще каже, докато се намества до мен, но тя тръсва глава и разпилява капчици вода по мен и задната седалка.
Искам да я прегърна.
— Здрасти — казва тя и разтревожените й очи срещат моите.
— Здрасти — отговарям и се пресягам, хващам ръката й и я стискам.
— Още ли си ми ядосана? — питам.
— Не знам — признава тя.
Вдигам ръката й към устните си и целувам кокалчетата едно по едно.
— Днешният ден беше отвратителен.
— Така е. — Тя отпуска рамене и се отпуска на седалката, въздиша дълбоко.
— Сега е по-добре, след като си тук. — Прокарвам палец по кокалчетата й, копнея за този контакт. Докато Тейлър ни откарва у дома, тревогите от деня се разпиляват и аз най-сетне мога да се отпусна.
Тя е тук. В безопасност е.
Тя е с мен.
Тейлър спира пред „Ескала“, но аз не съм сигурен защо. Ана обаче посяга към вратата, затова изскачам след нея и се втурваме към сградата, за да избягаме от дъжда. Стискам ръката й, докато чакаме асансьора и оглеждаме улицата през стъклените врати. За всеки случай.
— Явно още не сте открили Лейла — отбелязва Ана.
— Да. Уелч още я търси.
Качваме се в асансьора и вратите се затварят. Ана вдига очи към мен. Не мога да откъсна поглед от лицето й. В очите ни личи и копнежът ми, и нейното желание. Тя се облизва. Това е подкана.
Неочаквано привличането ни се усеща във въздуха, също като статично електричество, обгръща ни.
— Усещаш ли го? — прошепвам.
— Да.
— О, Ана! — Не мога да понеса разстоянието между нас. Протягам ръце, за да я прегърна и главата й да е под удобен ъгъл. Устните ми търсят и намират нейните. Тя стене в устата ми, докато я притискам към стената на асансьора. — Мразя да се карам с теб. — Искам всеки сантиметър от нея. Веднага. Тук. Искам да се уверя, че сме се сдобрили.
Откликът на Ана е мигновен. Жаждата и страстта й се отприщват в целувката ни, езикът й иска, настойчив е. Тялото й се устремява и се притиска в моето, търси облекчение, когато вдигам полата, а пръстите ми проследяват бедрото и усещат дантела.
— Боже Господи, ти си с чорапи. — Гласът ми е прегракнал. Прокарвам палец по ръба на чорапа. — Искам да ги видя. — Вдигам полата, за да видя горната част на бедрата й.
Отстъпвам назад, за да се насладя на гледката, и натискам копчето за спиране. Дишам тежко. Изпълнен съм с желание, а тя е застанала като скапана богиня, наистина е богиня, и ме наблюдава с потъмнели очи, изпълнени с плътско желание, гърдите й се надигат и спускат.
— Разпусни си косата.
Ана дръпва шнолата и косата й се разстила по раменете й и се накъдря на гърдите.
— Разкопчай си горните две копчета на ризата — прошепвам и усещам как ставам все по-твърд. Устните й се разтварят, тя вдига ръка и бавно, съвсем бавно разкопчава първото копче. Спира за момент, спуска пръсти към второто и го разкопчава. Без да бърза. Дразни ме все повече и повече, докато най-сетне не разкрива нежната извивка на гърдите си.
— Имаш ли представа колко съблазнително изглеждаш в момента? — Гласът ми е изпълнен с желание.
Тя забива зъби в долната си устна и клати глава.
Имам чувството, че ще експлодирам. Затварям очи и се опитвам да накарам тялото си да се подчини. Пристъпвам напред, подпирам ръце от двете страни на главата й. Тя вдига лице и очите й срещат моите.
Навеждам се по-близо.
— Струва ми се, че имате, госпожице Стийл. Струва ми се, че ви харесва да ме докарвате до полуда.
— До полуда ли те докарвам?
— Във всичко, Анастейжа. Ти си сирена, богиня. — Протягам ръка и прихващам крака й над коляното, вдигам го към кръста си. Навеждам се бавно и притискам тялото си към нейното. Членът ми е опрян в свещения кръстопът между бедрата. Целувам гърлото й, езикът ми вкусва, наслаждава се на нейния. Тя ме прегръща през врата и извива гръб, притиска се в мен.
— Ще те чукам тук — прошепвам и я вдигам по-високо. Вадя презерватив от джоба си и дръпвам ципа на панталоните си. — Дръж се, бебчо.