Тя обгръща врата ми с ръце и аз й показвам презерватива. Тя захапва ъгълчето и аз дърпам. Двамата заедно разкъсваме станиоловото пакетче.
— Добро момиче!
Отстъпвам малко и успявам да нахлузя проклетия презерватив.
— Господи, как ще изтърпя следващите шест дни?
Никакви презервативи повече.
Прокарвам палец по бельото й.
Дантела. Чудесно.
— Надявам се, че не си прекалено привързана към тези гащички. — Единственият й отговор е тежкото й дишане до ухото ми. Пъхвам пръсти отзад на шева и те се скъсват, така че имам достъп до щастливото си местенце.
Впивам очи в нея и я обладавам бавно.
Мама му стара, усещането е велико.
Тя извива гръб, затваря очи и стене.
Отдръпвам се и отново потъвам бавно в нея.
Това искам.
От това имам нужда.
След гадния ден.
Тя не избяга.
Тя е тук.
Заради мен.
С мен.
— Ти си моя, Анастейжа. — Думите ми парват гърлото й.
— Да. Твоя съм. Кога ще го приемеш? — въздиша тя.
Точно това искам да чуя. Това имам нужда да чуя. Забивам се в нея бързо и яростно. Имам нужда от нея. С всеки тих вик, с всяко задъхано поемане на въздух, всеки път, когато подръпва косата ми, знам, че ми показва своята нужда. Губя се в нея, усещам как тя губи контрол.
— О, бебчо — стена аз и тя свършва около мен, вика и аз я следвам, прошепвам името й.
Целувам я, притискам я, докато се опитвам да възвърна самообладанието си. Челата ни са допрени, очите й са затворени.
— О, Ана. Имам нужда от теб. — Затварям очи, целувам я по челото, благодарен, че съм я открил.
— И аз от теб, Крисчън — прошепва тя.
Пускам я и тя изпъва полата си, а аз закопчавам двете копчета на блузата й. Въвеждам комбинация на таблото на асансьора и той оживява.
— Тейлър ще се чуди къде сме. — Ухилвам се похотливо, а тя напразно се опитва да си приглади косата. След няколко безсмислени опита решава да я прибере на опашка.
— Бива — уверявам я и вдигам ципа на панталоните си, пъхвам презерватива и скъсаните й гащички в джоба си. Ще ги изхвърля по-късно.
Вратата се отваря. Тейлър ни чака.
— Проблем с асансьора — обяснявам, когато слизаме, но не го поглеждам в очите. Ана ситни към спалнята, сигурно иска да се поосвежи, а аз отивам в кухнята, където госпожа Джоунс приготвя вечерята.
— Саабът е тук, господин Грей — казва Тейлър, който ме е последвал в кухнята.
— Супер. Ще кажа на Ана.
— Добре, господине. — Той се усмихва. Двамата с Гейл се споглеждат преди той да си тръгне.
— Добър вечер, Гейл — поздравявам, без да обръщам внимание на погледите им, и си събличам сакото. Мятам го на един от високите столове и сядам на плота.
— Добър вечер, господин Грей. Вечерята ще е готова след малко.
— Мирише хубаво.
По дяволите, умирам от глад.
— Кок о вен за двама. — Тя ме стрелва странично с изпълнен с обич поглед и вади две чинии от шкафа за затопляне. — Госпожица Стийл ще бъде ли с нас утре?
— Да.
— Пак ще й направя обяд.
— Чудесно.
Ана влиза и сяда до мен на плота в кухнята, а госпожа Джоунс ни сервира.
— Добър апетит, господин Грей, Ана — пожелава ни тя и излиза от кухнята.
Вадя бутилка шабли от хладилника и наливам. Ана започва да яде. Гладна е.
— Обичам да те гледам как се храниш.
— Знам. — Тя лапва парче пиле. Аз се усмихвам и отпивам глътка вино. — Разкажи ми нещо хубаво за деня си — моли тя, след като сдъвква и преглъща.
— Днес постигнахме пробив с дизайна на соларния таблет. Има най-различни приложения. Ще можем да произвеждаме и телефони, захранвани със соларна енергия.
— Развълнуван си.
— Много. Освен това ще бъдат евтини за производство и ще се раздават в развиващите се страни.
— Внимавай, филантропията ти започва да се вижда — шегува се тя, но в изражението й има топлота. — Кажи, само в Ню Йорк и Аспен ли имаш собственост?
— Да.
— Къде в Ню Йорк?
— В Трайбека.
— Разкажи ми.
— Апартамент е. Много рядко го използвам. Всъщност семейството ми го използва много по-често от мен. Ще те заведа, когато кажеш.
Ана става и вдига чинията си, слага я в мивката. Струва ми се, че се кани да я измие.
— Остави ги. Гейл ще се оправи.
Тя изглежда по-щастлива, отколкото когато се качи в колата.
— Е, след като вече сте по-кротка, госпожице Стийл, искате ли да поговорим за днес?
— Май ти си по-кроткият. Явно ме бива да те укротявам.
— Да ме укротяваш ли? — сумтя аз, развеселен, че тя си мисли, че имам нужда от укротяване.
Тя кима. Сериозна е.
Укротявала ме била.