Истината е, че съм много по-кротък след тайното ни приключение в асансьора. А тя беше повече от доволна да даде своя принос. Това ли има предвид?
— Да, може би имаш право, Анастейжа.
— Ти се оказа прав за Джак — признава тя и се обляга на кухненския плот, наблюдава ме сериозно.
Усещам как ме побиват студени тръпки.
— Да не се е опитал да ти направи нещо?
Тя клати глава.
— Не, и няма да се опита, Крисчън. Днес му казах, че съм твоя приятелка, и той веднага премина в отстъпление.
— Сигурна ли си? Мога да го уволня този скапаняк.
С него е свършено. Искам да се разкара.
Ана въздиша.
— Наистина трябва да ме оставиш сама да водя своите битки. Не можеш все да се опитваш да ме предпазваш. Потискащо е, Крисчън. Никога няма да успея с твоите постоянни намеси. Имам нужда от известна свобода. Самата аз не бих си и помислила да се меся в твоята работа.
— Искам само да си в безопасност, Анастейжа. Ако нещо се случи с теб, аз…
— Знам — отвръща тя, — и разбирам защо толкова се стремиш да ме предпазваш. И това отчасти ми харесва. Но за да имаме надежда за съвместно бъдеще, трябва да ми имаш доверие, да вярваш на моята преценка. Да, понякога ще бъркам — ще допускам грешки, обаче трябва да се уча от тях. — Това е разпалена молба и аз разбирам, че тя е права.
Просто… просто…
Спомням си думите на Флин. Ще я отблъснеш, ако продължаваш по този начин.
Тя пристъпва към мен решително и тихо, хваща ръцете ми, поставя ги на кръста си. След това нежно отпуска пръсти на бицепсите ми.
— Не можеш да се месиш в работата ми. Не бива. Нямам нужда да връхлиташ на бял кон, за да ме спасяваш. Знам, че искаш да контролираш всичко, и разбирам защо, но не бива. Това е невъзможно… трябва да се научиш да не го правиш. — Гали ме по лицето. — И ако си способен на това, ако можеш да ми го дадеш, ще се пренеса при теб.
— Наистина ли?
— Да.
— Но ти не ме познаваш — избъбрям, неочаквано обзет от паника. Трябва да й кажа.
— Достатъчно те познавам, Крисчън. Каквото и да ми кажеш за себе си, няма да ме уплашиш и да ме пропъдиш.
Много се съмнявам. Тя не знае защо правя онова, което правя.
Тя не познава чудовището.
Докосва отново бузата ми, опитва се да ми вдъхне увереност.
— Но само ако ми дадеш малко повече свобода.
— Опитвам се, Анастейжа. Не можех просто да стоя със скръстени ръце и да те оставя да заминеш за Ню Йорк с онзи… скапаняк. Той има обезпокояваща репутация. Нито една от асистентките му не се е задържала на работа за повече от три месеца и после не е останала в компанията. Не искам и с теб да се случи така. — Въздишам дълбоко. — Не искам да ти се случи нещо лошо. Дори самата мисъл, че може да те наранят… ме изпълва с ужас. Не мога да ти обещая, че няма да се намесвам, не и ако смятам, че може да пострадаш. — Поемам си дълбоко дъх. — Обичам те, Анастейжа. Ще направя всичко по силите си, за да те пазя. Не мога да си представя живота си без теб.
Голяма реч му дръпна, Грей.
— И аз те обичам, Крисчън. — Тя ме прегръща през врата и ме целува, езикът й дразни устните ми.
Тейлър се прокашля някъде наблизо и аз се изправям. Ана е до мен.
— Какво има, Тейлър? — питам остро.
— Госпожа Линкълн се качва, господине.
— Моля?
Тейлър свива извинително рамене.
Клатя глава.
— Е, сега ще стане интересно — мърморя и отправям на Ана виновна усмивка. Ана поглежда мен, после Тейлър, и ми се струва, че не му вярва. Той й кима и излиза.
— Разговаря ли с нея днес? — пита ме тя.
— Да.
— И какво й каза?
— Че не искаш да се виждаш с нея и че разбирам мотивите ти. И че не ми е приятно да ми диша във врата.
— А тя какво ти отговори?
— Заобиколи въпроса така, както може само тя.
— Според теб защо идва?
— Нямам представа.
Тейлър се връща в хола и казва:
— Госпожа Линкълн.
И Елена влиза и ни зяпва. Привличам Ана до себе си.
— Елена? — започвам и се питам защо, по дяволите, е тук.
Тя поглежда от мен към Ана.
— Извинявай, Крисчън. Не знаех, че имаш компания. Днес е понеделник — заявява тя.
— Приятелката ми — уточнявам.
Подчинени единствено през уикенда, госпожо Линкълн. Знаеш го много добре.
— Разбира се. Здравейте, Анастейжа. Не знаех, че ще сте тук. Знам, че не желаете да разговаряте с мен, и го приемам.
— Нима? — тросва се Ана.
По дяволите.
Елена пристъпва към нас.
— Да, всичко ми е ясно. Не съм тук да се срещна с вас. Както казах, Крисчън рядко има компания през седмицата. — Замълчава за миг, после се обръща към Ана. — Имам проблем и трябва да го обсъдя с Крисчън.