— Може би няма да е излишно.
— Добре. Утре сутринта ще му се обадя.
— Благодаря, Крисчън. И извинявай. Не исках да се натрапвам. Ще си вървя. Другия път ще се обадя.
— Добре.
Изправям се, тя схваща намека и също става. Излизаме във фоайето и тя ме целува по бузата.
— Просто се грижа за теб — натъртва.
— Знам. А, да, още нещо. Би ли престанала да клюкарстваш с мама за връзката ми с Ана?
— Добре — съгласява се тя и стиска устни. Сега вече е раздразнена.
Вратите на асансьора се отварят и тя влиза вътре.
— Лека нощ.
— Лека нощ, Крисчън.
Вратата се затваря и аз се сещам за думите на Ана от имейла днес.
Досаден багаж.
Смея се. Браво, Ана. Много добро попадение.
Ана седи на леглото ми. Не мога да разбера какво мисли.
— Отиде си — казвам предпазливо и следя реакцията й. Наистина нямам представа какво й се върти в главата.
— Ще ми разкажеш ли всичко за нея? Опитвам се да разбера защо смяташ, че ти е помогнала. — Тя свежда поглед към ноктите си, след това ме поглежда отново с бистри очи. — Мразя я, Крисчън. Според мен тя ти е причинила ужасна вреда. Ти нямаш приятели. Тя ли ги е отблъсквала от теб?
О, боже. Тази работа наистина ми писна.
— Защо питаш за нея? Имахме много продължителна връзка, тя често ме скъсваше от бой и съм я чукал по всевъзможни начини, които даже не можеш да си представиш. Точка.
Тя пребледнява. С блеснали очи отмята косата си през рамо.
— Защо си толкова ядосан?
— Защото с всички тия дивотии е свършено! — разкрещявам се аз.
Ана извръща поглед, стиснала устни в права линия.
По дяволите.
Защо съм толкова нестабилен, когато съм с нея?
Успокой се, Грей.
Сядам до нея.
— Какво искаш да знаеш?
— Няма нужда да ми казваш. Не исках да ти се натрапвам.
— Не е това, Анастейжа. Не ми се говори за тези дивотии. Години наред живях изолиран, нищо не можеше да ми въздейства и не се налагаше да се оправдавам пред никого. И винаги съм можел да споделям с нея. А сега миналото и бъдещето ми се сблъскват по начин, който никога не съм смятал за възможен. Никога не съм си мислил, че имам бъдеще с някого, Анастейжа. Ти ми даде надежда и ме накара да се замисля за всякакви възможности.
Ти каза, че ще се пренесеш при мен.
— Аз ви подслушах — прошепва тя смутено.
— Какво? Разговора ни ли?
— Да.
— И?
— Тя е загрижена за теб.
— Да, така е. В известен смисъл и аз съм загрижен за нея, обаче това няма нищо общо с чувствата ми към теб. Ако имаш предвид това.
— Не съм ревнива — обяснява тя бързо и отново отмята косата си през рамо.
Не съм сигурен, че й вярвам.
— Ти не я обичаш.
Въздишам.
— Много отдавна си мислех, че я обичам.
— Когато бяхме в Джорджия… ти ми каза, че не я обичаш.
— Вярно е.
Тя е озадачена.
О, мила, трябва ли да ти го кажа буква по буква?
— Защото вече обичах теб, Анастейжа. Ти си единственият човек, за когото съм готов да отида на края на света. Чувствата, които изпитвам към теб, са различни от всичко, което съм изпитвал към Елена. Тя ме насърчи да дойда в Джорджия.
Изражението на Ана се променя. Струва ми се, че е нащрек.
— Желаеше ли я? Като по-млад.
— Да. Тя ме научи на страшно много неща. Научи ме да вярвам в себе си.
— Само че те е скъсвала от бой.
— Да, вярно е.
— И това ти харесваше, така ли?
— Навремето — да.
— Толкова много, че си поискал да го правиш и с други ли?
— Да.
— Тя ли ти помогна с това?
— Да.
— Беше ли й подчинен?
— Да.
Ана е шокирана. Не ме питай, ако не искаш да знаеш.
— Очакваш ли да я харесвам?
— Не. Макар че това би направило живота ми много по-лесен. Обаче разбирам твоята сдържаност.
— Сдържаност ли? Божичко, Крисчън — ако ставаше дума за сина ти, как щеше да се чувстваш?
Какъв нелеп въпрос.
Аз. Да имам син?
Никога.
— Не бях длъжен да остана с нея. И този избор направих сам, Анастейжа.
— Кой е Линк?
— Бившият й мъж.
— Линкълн Тимбър ли?
— Същият.
— А Айзък?
— Сегашният й подчинен. Той е двайсет и пет годишен, Анастейжа. Вече е достатъчно голям.
— На твоята възраст — изтъква тя.
Достатъчно. Достатъчно.
— Виж, Анастейжа, както казах и на нея, тя е част от миналото ми. Ти си моето бъдеще. Не й позволявай да застане между нас, моля те. И честно казано, тази тема ми омръзна. Отивам да поработя. — Изправям се и я поглеждам. — Моля те.
Тя вирва инатливо брадичка. Решавам да не обърна внимание.