Не му обръщам внимание и насочвам вниманието си към документа. Когато вдигам глава, виждам, че съм получил отговор от Ана. Отпивам глътка кафе.
От: Анастейжа Стийл
Относно: Залез
Дата: 14 юни 2011, 09:35
До: Крисчън Грей
Уважаеми Влюбен до уши,
И аз обичам да се събуждам до теб. Но също обичам да съм с теб в креват, в асансьори, върху рояли и билярдни маси, на яхти, върху бюра, под душ, във вана, на странни дървени кръстове с окови, на кревати с балдахини и червени сатенени покривки, в хангари за лодки и детски стаи.
Ваша,
Полудяла за секс и ненаситна хх
Мама му стара. Смея се и се задавям, и изплювам кафето върху клавиатурата, когато прочитам „полудяла за секс и ненаситна“. Не мога да повярвам, че го е написала в имейл. Добре че имам кърпички останали от вчерашното фиаско с кафето.
От: Крисчън Грей
Относно: Мокър хардуер
Дата: 14 юни 2011, 09:37
До: Анастейжа Стийл
Уважаема Полудяла за секс и ненаситна, току-що залях с кафе цялата си клавиатура.
Такова нещо май никога не ми се е случвало.
Възхищавам се на жените, които обичат географията.
Да разбирам ли, че просто желаеш тялото ми?
Крисчън Грей
Влюбен до уши & шокиран
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг"
Продължавам да чета споразумението със СИП, но не съм стигнал много напред, когато получавам нов имейл от нея.
От: Анастейжа Стийл
Относно: Кикотеща се — и също подмокрена
Дата: 14 юни 2011, 09:42
До: Крисчън Грей
Уважаеми Влюбен до уши & шокиран — винаги.
Имам работа обаче.
Престани да ми досаждаш.
ПС & Н хх
От: Крисчън Грей
Относно: Налага ли се?
Дата: 14 юни 2011, 09:50
До: Анастейжа Стийл
Уважаема ПС & Н,
Както винаги, твоето желание е заповед за мен.
Харесва ми, че се кикотиш и си мокра.
До после, бебчо. х
Крисчън Грей
Влюбен до уши, шокиран & омагьосан
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
По-късно провеждам ежемесечната си среща с Роз и Марко — моя човек от „Сливане и поглъщане“ — и екипа му. Преглеждаме списък с фирми, които хората на Марко са набелязали като потенциални цели за поглъщане.
Той говори за последната от списъка.
— Те потъват, но са подали заявление за четири патента, които могат да се окажат полезни в отдела за оптични влакна.
— Фред преслуша ли ги? — питам.
— Много е развълнуван — отвръща Марко с алчна усмивка.
— Да действаме тогава.
Телефонът ми избръмчава и името на Ана се изписва на екранчето.
— Извинявайте — казвам им и се обаждам. — Кажи, Анастейжа.
— Крисчън, Джак ме накара да му донеса обяда.
— Мързелив кретен.
— Отивам да го взема. Няма да е зле да ми дадеш номера на Сойър, за да не се налага да те притеснявам.
— Не ме притесняваш, любима.
— Ти сам ли си?.
Оглеждам се.
— Не. В момента ме наблюдават шестима души и се питат с кого, по дяволите, говоря. — Всички извръщат погледи.
— Наистина ли? — изписква тя.
— Да, наистина. — Замълчавам. — Приятелката ми — обяснявам на присъстващите.
Роз клати глава.
— Сигурно всички са си мислели, че си гей.
Прихвам и Роз и Марко се споглеждат.
— Да, сигурно.
— Слушай, трябва да отивам.
— Ще кажа на Сойър. — Смея се, когато виждам реакцията на събралите се около масата. — Чу ли се с приятеля си?
— Още не съм. Първо на вас ще съобщя, господин Грей.
— Добре. Чао, любима.
— Чао, Крисчън.
Ставам.
— Трябва да се обадя набързо.
Щом излизам от заседателната зала, звъня на Сойър.
— Господин Грей.
— Ана излиза, за да купи обяд. Моля те, не я изпускай от поглед.
— Добре, господине.
Връщам се в стаята и приключвам срещата. Роз идва при мен и пита любопитно: