— Не бих използвал точно тази дума… Не ми ли вярваш?
— Просто ми се струва… невероятно. Което е различно.
— Ако не ме беше напуснала, сигурно нямаше да се чувствам така. Това беше най-хубавото нещо, което направи… за нас. Накара ме да разбера колко силно те желая, просто теб — говорех сериозно, когато ти казах, че ще те искам по всеки възможен начин.
Тя ме е зяпнала. Безразлична ли е? Може би объркана? Не знам.
— Ти още си тук. Мислех, че вече ще си си тръгнала.
— Защо? Защото може да те помисля за луд, задето биеш и чукаш жени, които приличат на майка ти ли? Как си останал с такова впечатление? — съска тя.
Мама му стара.
Ана е извадила нокти и ги забива в мен.
Заслужавам си го.
— Е, не бих се изразил точно така, но да.
Дали не е ядосана? Може би наранена? Тя знае тайната ми. Черната ми тайна. А сега тръпна в очакване на присъдата й.
Обичай ме.
Или ме напусни.
Тя затваря очи.
— Уморена съм, Крисчън. Може ли да го обсъдим утре? Искам да си легна.
— Няма ли да си отидеш? — Не мога да повярвам.
— Искаш ли да си отида?
— Не! Мислех, че ще си тръгнеш, щом ти кажа.
Изражението й омеква, но тя продължава да ме наблюдава объркано.
Моля те, Ана, не си тръгвай.
Животът ще бъде непоносим, ако си тръгнеш.
— Не си отивай — прошепвам.
— Уф, по дяволите — няма! — изкрещява тя и ме стряска. — Няма да си отида!
— Наистина ли? — Невероятно. Тя ме изумява, дори сега.
— Какво да направя, за да те накарам да проумееш, че няма да си отида? Какво да ти кажа? — Тя губи търпение.
Оставам изненадан, когато ми хрумва идея. Тя е толкова дива, толкова извън зоната ми на комфорт, че се питам откъде се е взела. Преглъщам.
— Какво? — сопва се тя.
— Омъжи се за мен.
Тя остава с отворена уста, зяпва ме.
Брак ли, Грей? Ти да не би да си напълно откачил?
Защо й е да се омъжи за теб?
Тя е напълно слисана, но след това устните й се разтварят и тя прихва. Прехапва устната си — според мен го прави, за да се спре. Само че не успява. Отпуска се на пода и кикотът й се превръща в звънлив смях, който отеква в хола ми.
Не съм очаквал подобна реакция.
Смехът й става истеричен. Тя покрива лицето си с ръце и ми се струва, че хлипа.
Не знам какво да направя.
Дръпвам леко ръката й от лицето и бърша сълзите й.
— Смешно ли ви се струва моето предложение, госпожице Стийл?
Тя подсмърча, вдига ръка и ме гали по бузата.
И този път не очаквах подобна реакция.
— Господин Грей… — прошепва тя. — Крисчън. Твоята способност да избереш точния момент несъмнено е… — Млъква, вглежда се в очите ми, сякаш съм напълно луд. Може и да съм, но трябва да чуя отговора й.
— Дълбоко ме наскърбяваш, Ана. Ще се омъжиш ли за мен?
Тя се изправя бавно и отпуска ръце на коленете ми.
— Крисчън, днес се срещнах с побърканата ти бивша, която имаше оръжие, бях изхвърлена от квартирата си, ти стовари отгоре ми цялата си ядрена мощ…
Ядрена мощ ли?
Отварям уста, готов да се защитя, но тя вдига ръка, за да ме спре, затова млъквам.
— Ти току-що ми разкри някои откровено смайващи неща за себе си, а сега ме молиш да се омъжа за теб.
— Да, мисля, че това е справедливо и вярно обобщение на ситуацията.
— Къде остана отлагането на задоволяването? — пита тя и ме смайва отново.
— Преодолях го и сега съм убеден привърженик на моменталното задоволяване. Използвай момента, Ана.
— Виж, Крисчън, познавам те от около три минути и трябва да науча още много неща за теб. Пила съм повече, отколкото трябва, гладна съм, уморена съм и искам да си легна. Трябва да обмисля твоето предложение, също както обмислих онзи договор, който ми даде. И… — тя млъква и стиска устни — предложението ти не беше особено романтично.
Надеждата се надига в гърдите ми.
— Основателни аргументи, както винаги, госпожице Стийл. Това не е „не“, нали?
Тя въздиша.
— Не, господин Грей, не е „не“, обаче не е и „да“. Правиш го само защото си уплашен и ми нямаш доверие.
— Не, правя го, защото най-после срещнах жена, с която искам да прекарам остатъка от живота си. Никога не съм смятал, че ще ми се случи.
Това е истината, Ана.
Обичам те.
— Може ли да си помисля малко? За това и за всичко друго, което се случи днес? За нещата, които ми каза току-що? Ти ме помоли за търпение и вяра. Е, топката е при теб. Грей. Сега аз те моля за същото.
Търпение и вяра.
Навеждам се напред и приглаждам един немирен кичур зад ухото й. Готов съм да чакам цяла вечност за отговора й, стига той да означава, че тя няма да ме напусне.