Имам нужда от теб.
— Тук съм — за теб. Само за теб, Крисчън.
Думите й подпалват огън в мен. Целувам я отново.
Моля те, никога не ме оставяй.
Тя сграбчва тениската ми и аз се намествам така, че тя да може да я свали. Изправям я, както е коленичила между коленете ми, и свалям нейната тениска. Тя ме поглежда, очите й са тъмни, жадни, изпълнени с копнеж. Обхващам лицето й, целувам я и се отпускаме в леглото. Пръстите й се вплитат в косата ми, докато отвръща на целувките ми, откликва на нетърпението ми. Езикът й е в устата ми, нетърпелив да ми достави удоволствие.
О, Ана.
Неочаквано тя се отдръпва и отблъсква ръцете ми.
— Крисчън… Престани. Не мога да го направя.
— Какво? Какво има? — Шепна до шията й.
— Моля те, недей. Не мога, не и сега. Трябва ми време. Моля те.
— О, Ана, недей да задълбаваш прекалено — прошепвам и безпокойството се връща. Съвсем буден съм. Тя ме отхвърля. Не. Отчаян съм. Подръпвам меката част на ухото й със зъби и тялото й се извива, тя ахва. — Аз съм си същият, Ана. Обичам те и имам нужда от теб. Докосвай ме. Моля те. — Спирам и потривам нос в нейния, свеждам поглед, отпускам тежестта си на ръцете, докато чакам отговора й.
Връзката ни зависи от този момент.
Ако не може да го направи…
Ако не може да ме докосне.
Ако не мога да я имам.
Чакам.
Моля те, Ана.
Предпазливо, тя вдига ръка и я отпуска на гърдите ми.
Топлина и болка описват спирала в гърдите ми, докато тъмнината протяга нокти. Ахвам и затварям очи.
Мога да го направя.
Мога да го направя заради нея.
Моето момиче.
Ана.
Тя прокарва ръка нагоре до рамото, пръстите й жарят кожата ми. Стена; искам го толкова много — и същевременно се страхувам безкрайно.
Да се ужасяваш от докосването на любимата. Що за прецакан изрод съм аз?
Тя ме привлича към себе си и мести ръцете ми към гърба, държи ме. Дланите й са върху мен. Жигосват ме. Приглушеният ми вик е наполовина стон, наполовина ридание. Заравям лице във врата й, крия се, търся убежище от болката, но не мога да я целувам и да я любя, докато пръстите й пълзят по двата белега на гърба ми.
Почти непоносимо е.
Целувам я трескаво, губя се в докосването на езика й и устата й, докато се боря с демоните си, използвам само устни и ръце. Те пълзят по тялото й, докато нейните ръце пълзят по моето.
Тъмнината се вихри, опитва се да я погълне, но пръстите на Ана са върху мен. Милват ме. Докосват ме. Нежни. Изпълнени с обич. Аз се стягам срещу страха си и болката.
Спускам устни по гърдите й и ги сключвам около едното зърно, смуча, докато то не се втвърдява и не щръква. Тя стене, когато тялото й се надига, за да срещне моето, и драска с нокти мускулите на гърба ми. Това е прекалено. Страхът избухва в гърдите ми, сърцето ми блъска.
— О, мамка му, Ана! — викам и се втренчвам в нея. Тя е задъхана, очите й блестят, налети с чувственост.
Това я възбужда.
Мама му стара.
Не го мисли, Грей.
Стегни се. Приеми го.
Поемам си дълбоко дъх, за да успокоя полудялото си сърце, и спускам ръка по тялото й, по корема, до срамните устни. Стискам я и пръстите ми стават мокри от нетърпението й. Вкарвам ги в нея, завъртам ги и тя вдига таза си, за да посрещне ръката ми.
— Ана. — Името й е призив и молитва. Пускам я и сядам, ръцете й се отпускат, тя не ме докосва повече. Чувствам се едновременно облекчен и нещастен. Свалям боксерките и се протягам към нощното шкафче за презерватив. Подавам й го.
— Искаш ли да го направиш ти? Още можеш да откажеш. Винаги можеш да откажеш.
— Не ми давай шанс да се замисля, Крисчън. А и те желая. — Тя е задъхана. Разкъсва пакетчето със зъби и бавно, с треперещи пръсти ми слага презерватива.
Пръстите й са истинско мъчение.
— По-спокойно. Така ще ме лишиш от мъжественост, Ана.
Тя ми отправя бърза, собственическа усмивка и когато приключва, се отпускам върху нея. Но искам да разбера, че го иска. Преобръщам бързо и двама ни.
— Ти ме обладай! — прошепвам и я наблюдавам.
Тя се облизва и се навежда над мен, поема ме, сантиметър по сантиметър.
— Ох. — Отмятам глава и затварям очи.
Твой съм, Ана.
Тя сграбчва ръцете ми и започва да се движи, ту нагоре, ту надолу.
О, любима.
Навежда се напред и целува брадичката ми, захапва леко челюстта.
Ще се изпразня.
По дяволите.
Карам я да спре, като хващам ханша й с ръце.
Бавно, мила. Моля те, направи го бавно.