Събужда ме някакъв хаос. Ана ме прескача, хвърля се на пода и се втурва към банята.
Да не би да си тръгва?
Не.
Поглеждам към часовника.
Мама му стара. Късно е. Не помня някога да съм спал до толкова късно. Клатя глава и се обаждам на Тейлър по вътрешната телефонна система.
— Добро утро, господин Грей.
— Добро утро, Тейлър. Би ли закарал госпожица Стийл на работа?
— С удоволствие, господине.
— Доста е закъсняла.
— Ще я чакам пред външната врата.
— Чудесно. След това се върни за мен.
— Разбира се, господине.
Сядам, а Ана изфучава от банята и същевременно си събира дрехите. Настава истинско шоу, особено когато си слага черни дантелени гащички в комплект с черен дантелен сутиен.
Мога да гледам това цял ден.
— Добре изглеждаш. Можеш да си вземеш болничен, нали знаеш — предлагам.
— Не, Крисчън, не мога. Аз не съм президентка на фирма с мегаломански наклонности и красива усмивка, която може да ходи на работа и после да свършва, когато й е кеф.
Красива усмивка ли? Мегаломански наклонности, а? Ухилвам се.
— Обичам да свършвам, когато ми е кеф.
— Крисчън! — смъмря ме тя и ме замеря с кърпата.
Прихвам. Все още е тук и не мисля, че ме мрази.
— Красива усмивка, а?
— Да. Знаеш какво въздействие ми оказваш. — Слага си часовника на китката и го закопчава.
— Така ли?
— Точно така. Оказваш същото въздействие на всички жени. Става досадно да ги гледам как припадат по теб.
— Нима? — Не мога да скрия колко добре се забавлявам.
— Не ми се правете на невинен, господин Грей, изобщо не ви отива. — Тя връзва косата си на опашка и обува обувки на висок ток.
Любимата е облечена в черно. Изглежда зашеметяващо.
Навежда се и ме целува за довиждане, а аз не мога да й устоя. Привличам я на леглото.
Благодаря ти, че си все още тук, Ана.
— Какво да направя, за да те изкуша да останеш? — питам тихо.
— Не можеш — сумти тя и прави неумел опит да се пребори с мен. — Пусни ме.
Цупя се, а тя се ухилва. Очертавам устните си с нейния пръст, а тя се усмихва, навежда се и ме целува. Затварям очи и усещам устните й върху моите.
Пускам я. Тя трябва да тръгва.
— Тейлър ще те закара. Така ще е по-бързо, отколкото ако търсиш къде да паркираш. Чака те долу пред входа.
— Благодаря — казва тя. — Приятно мързелуване тази сутрин, господин Грей. Ще ми се да можех да остана, обаче собственикът на компанията, в която работя, няма да одобри персоналът му да кръшка само заради един горещ секс. — И грабва дамската си чанта.
— Лично аз, госпожице Стийл, не се съмнявам, че той ще го одобри. Всъщност даже може да настои.
— Защо се излежавате? Това не е във ваш стил.
Кръстосвам ръце зад главата си и й отправям широка усмивка.
— Защото мога, госпожице Стийл.
Тя клати глава в престорено негодувание.
— Чао, бебчо. — Изпраща ми въздушна целувка и бърза към вратата. Чувам стъпките й по коридора, а след това всичко утихва.
Ана излиза за деня.
Вече ми липсва.
Грабвам телефона, за да й напиша имейл. Какво да й кажа?
Снощи й казах толкова много — не искам да я уплаша с повече… разкрития.
Давай го по-простичко, Грей.
От: Крисчън Грей
Относно: Липсваш ми
Дата: 15 юни 2011, 09:05
До: Анастейжа Стийл
Моля те, използвай блакберито си.
х
Крисчън Грей Главен
изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Оглеждам спалнята и си казвам, че е съвсем празна без нея. Пиша имейл до личния й акаунт. Трябва да се уверя, че използва телефона си, защото не искам някой в СИП да чете имейлите ни.
От: Крисчън Грей
Относно: Липсваш ми
Дата: 15 юни 2011, 09:06
До: Анастейжа Стийл
Леглото ми е твърде голямо без теб.
Май ще трябва все пак да отида на работа.
Дори мегаломаниаците изпълнителни директори имат нужда да правят нещо.
х
Крисчън Грей Главен
изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“,
който си клати краката
Знам, че това ще я накара да се усмихне. Изпращам имейла, след това звъня в кабинета на Флин. Оставям съобщение. След като Ана иска да се види с Флин, да се види с Флин. След като приключвам с това, ставам от леглото и се отправям към банята. Все пак днес ме чака среща с кмета.