Не мога да се съсредоточа върху нито една от статиите.
Но пък снимките са супер.
Не мога да изтърпя това. Ставам и отново крача. След това сядам и проверявам адреса на къщата, която ще посетим. Ами ако Ана не одобри казаното от Флин и не иска да ме вижда повече? Просто ще накарам Андреа да откаже срещата.
Ставам и преди да осмисля какво правя, съм навън, отдалечавам се от разговора. От разговора за мен.
Обикалям квартала три пъти и се връщам в кабинета на Флин. Джанет не казва нищо, докато минавам покрай нея, чукам на вратата и влизам.
Флин ми отправя мила усмивка.
— Заповядай, Крисчън.
— Струва ми се, че времето изтече, Джон.
— Почти, Крисчън. Седни при нас.
Сядам до Ана и слагам ръка на коляното й. Тя не казва нищо, а това е много дразнещо, но не отдръпва коляно.
— Имате ли други въпроси, Ана?
Тя клати глава.
— Крисчън?
— Днес не, Джон.
— Може би няма да е зле двамата да дойдете пак заедно. Сигурен съм, че Ана ще има още въпроси.
Щом тя го иска. Щом се налага. Стискам ръката й и погледите ни се срещат.
— Искаш ли? — питам тихо.
Тя кима и ми отправя окуражителна усмивка. Надявам се да разбере от стискането на ръката колко съм облекчен. Обръщам се към Флин.
— Как е тя? — питам и той разбира, че искам да разбера как е Лейла, и ме успокоява:
— Ще се оправи.
— Добре. Дръж ме в течение.
— Непременно.
Обръщам се към Ана.
— Е, време е да вървим да отпразнуваме повишението ти.
Безмълвното й кимване е истинско облекчение.
Отпускам ръка на кръста на Ана и я извеждам от офиса. Нямам търпение да чуя какво са обсъждали. Трябва да разбера дали той не я е отказал.
— Как мина? — питам и се старая да говоря спокойно, докато излизаме на улицата.
— Добре.
И? Аз умирам, Ана.
Тя ме поглежда и аз нямам никаква представа какво мисли. Това ме притеснява и дразни. Мръщя се.
— Моля ви, не ме гледайте така, господин Грей. По докторско предписание ще ви смятам за невинен до доказване на противното.
— Какво означава това?
— Ще видиш.
Ще се омъжи ли за мен, или не? Очарователната й усмивка не ми подсказва нищо.
По дяволите. Тя няма да ми каже. Оставя ме в пълно неведение.
— Качвай се в колата — сопвам се аз и отварям вратата.
Телефонът й звъни и тя ме поглежда предпазливо преди да отговори.
— Здрасти! — поздравява ентусиазирано.
Кой е?
— Хосе — отговаря тя на неизречения ми въпрос. — Извинявай, че не ти се обадих. За утре ли става дума? — пита го, но без да откъсва поглед от мен. — Ами, аз всъщност в момента живея при Крисчън и ако искаш, той е съгласен да отседнеш там.
А, да. Той ще докара забележителните снимки на Ана, любовните му писма за нея.
Приеми приятелите й, Грей.
Тя се мръщи и се обръща настрани, прави няколко крачки по тротоара и се обляга на сградата.
Добре ли е? Наблюдавам я внимателно. Чакам.
— Добре. Сериозно е — отговаря тя със строго изражение.
Кое е сериозно?
— Да — отвръща тя, след това се цупи възмутено. — Естествено… Можеш да ме вземеш от работа. Ще ти пратя есемес с адреса… В шест? — Тя се ухилва. — Хубаво. Тогава до утре. — Затваря и идва при колата.
— Как е твоят приятел? — питам.
— Добре е. Ще ме вземе от работа и сигурно ще отидем да пийнем по нещо. Ще дойдеш ли с нас?
— Не те ли е страх, че може да опита нещо?
— Не!
— Добре. — Вдигам ръце. — Излезте с приятеля ти и ще се видим по-късно вечерта. — Виждаш ли, мога да бъда и сговорчив.
Тя стиска устни — забавлява се, струва ми се.
— Може ли аз да карам?
— Предпочитам да не караш.
— Защо?
— Защото не обичам да ме возят.
— Сутринта не възрази и като че ли търпиш да те вози Тейлър.
— Имам пълно доверие в шофьорските умения на Тейлър.
— А в моите нямаш, така ли? — възкликва тя и слага ръце на кръста си. — Честно казано, шантавият ти стремеж да контролираш всичко не познава граници. Карам кола от петнайсетгодишна!
Свивам рамене. Искам аз да карам.
— Колата моя ли е?
— Естествено, че е твоя.
— Тогава ми дай ключовете, ако обичаш. Карала съм я два пъти, и то само до и от работа. Само ти се забавляваш с нея. — Скръства ръце и се цупи, заинатена, както винаги.
— Но ти не знаеш къде отиваме.
— Сигурна съм, че ще ме осведомите, господин Грей. Засега добре се справяте. — И ето, че просто така тя ме умиротворява. Тя е човекът, който умее да ме обезоръжава във всяка ситуация. Не ми отговаря. Оставя ме да чакам, а аз искам да прекарам остатъка от живота си с нея.