Тя се обръща да ме погледне.
— Да се насладя на гледката ли ме доведе?
Кимам.
— Зашеметяваща е, Крисчън. Благодаря ти — промълвява тя и отново поглежда опаловото небе.
— Какво ще кажеш да й се наслаждаваш през остатъка от живота си? — Сърцето ми започва да блъска неудържимо.
На това му се казва подход, Грей.
Тя се врътва към мен. Стресната е.
— Винаги съм искал да живея на брега — признавам. — Плавам из Залива и си мечтая за тези къщи. Този имот е отскоро на пазара. Искам да го купя, да разруша къщата и да построя нова — за нас.
Тя се ококорва.
— Това е просто една идея — прошепвам.
Тя поглежда през рамо към стария хол и пита недоумяващо:
— Защо ще я разрушаваш?
— Искам да използвам най-новите екологично чисти технологии. Елиът може да построи къщата.
— Може ли да разгледаме вътре?
— Естествено. — Свивам рамене. Защо иска да разглежда?
Следвам Ана и брокерката. Олга Кели е във вихъра си, докато ни развежда през многобройните стаи и описва всичко вътре. Просто не разбирам защо й е на Ана да разглежда всичко това.
Докато се качваме по широкото стълбище, тя се обръща към мен.
— Не можеш ли да направиш тази къща по-екологична?
Тази къща ли?
— Трябва да питам Елиът, той е специалистът.
Ана харесва тази къща.
Не съм възнамерявал да запазя къщата.
Брокерката ни води в голямата спалня. Прозорците са високи и се излиза на балкон, от който се вижда прекрасната гледка. И двамата спираме за момент и гледаме притъмняващото небе и последните лъчи на слънцето, което тъкмо залязва. Великолепно.
Обикаляме останалите стаи; много са, а от последната се вижда предната част на къщата. Брокерката изтъква, че моравата може да е подходящо място за малка заградена ливада до конюшня.
— Конюшнята ще е там, където сега е моравата, така ли? — пита неуверено Ана.
— Да — оживено потвърждава госпожица Кели.
Връщаме се на долния етаж и отново излизаме на терасата, а аз обмислям отново плановете си. Не съм си представял да живея в такава къща, но тя ми се струва здрава, солидна и като се обнови може да се окаже подходяща за нуждите ни. Поглеждам Ана.
Кого заблуждавам?
Домът ми ще бъде там, където е Ана.
Стига тя да я иска…
Докато сме на терасата, я прегръщам.
— Прекалено много за осмисляне, а? — питам.
Тя кима.
— Исках да се уверя, че ти харесва, преди да я купя.
— Гледката ли?
Кимам.
— Гледката е невероятна и къщата ми харесва както си е.
— Наистина ли?
— Ти ме спечели още с моравата, Крисчън — признава тя със срамежлива усмивка.
Това означава, че няма да си тръгне.
Няма начин.
Обхващам лицето й — пръстите ми са в косата й — и влагам цялата си благодарност в целувка.
— Благодаря ви, че ни разведохте да я разгледаме — обръщам се към госпожица Кели. — Ще ви се обадя.
— Благодаря ви, господин Грей. Ана. — Тя стиска ведро ръцете ни.
На Ана й харесва!
Облекчението ми е осезаемо. Качваме се в сааба. Олга е включила външното осветление и алеята е обточена с мигащи лампи. Къщата започва да ми харесва. Изглежда огромна, внушителна. Сигурен съм, че Елиът може да направи истинска магия с това място и то да стане екологично издържано.
— Е, ще я купиш ли? — пита Ана, докато пътуваме към Сиагьл.
— Да.
— И ще обявиш „Ескала“ за продан, така ли?
— Защо?
— За да платиш за… — Тя млъква.
— Мога да си го позволя, повярвай ми.
— Харесва ли ти да си богат?
Идва ми да се изсмея.
— Да. Покажи ми някой, на когото не му харесва.
Тя захапва нокътя на палеца си.
— И ти ще трябва да се научиш да си богата, Анастейжа, ако ми кажеш „да“.
— Никога не съм се стремила към богатство, Крисчън.
— Знам. Затова те обичам. Но пък ти никога не си била и гладна.
С периферното си зрение забелязвам, че тя се обръща към мен, но не виждам изражението й в мрака.
— Какво ще правим сега? — пита тя и аз разбирам, че иска да смени темата.
— Ще празнуваме.
— Какво ще празнуваме, купуването на къщата ли?
— Вече успя да забравиш, така ли? Твоето назначаване за изпълняващ длъжността главен редактор.
— А, да! Къде?
— Нависоко в моя клуб. — Сигурно все още сервират храна в този час, защото съм гладен.
— В какъв твой клуб?
— Един от всичките.
— Те колко са?
— Три.
И много те моля, не ме разпитвай за тях.
— Клуб само за джентълмени ли? Където не пускат жени ли? — шегува се тя и аз разбирам, че ми се присмива.