— Познаваш ме повече от всеки друг. — Тя определено може да прочете мислите ми като никой друг. Това е притеснително. Отварям бутилката и имитирам цветистия замах на сервитьора в Портланд.
— Съмнявам се — отвръща тя и продължава да вади покупките.
— Вярно е, Анастейжа. Аз съм изключително затворен човек. — Просто си пазя територията и заради работата, и заради личния живот.
Личният живот.
Наливам две чаши и й подавам едната.
— Наздраве. — Вдигам чашата.
— Наздраве. — Тя отпива глътка, след това се заема с готвенето. Тук е в стихията си. Спомням си, че веднъж ми каза, че готвела за баща си.
— Искаш ли помощ? — питам.
Тя ме поглежда с крайчеца на окото си, сякаш иска да каже, че владее положението.
— Не, няма нужда… седни.
— С удоволствие ще ти помогна.
Тя не крие изненадата си.
— Можеш да нарежеш зеленчуците. — Казва го така, сякаш прави огромен жест. Може би е права да е толкова предпазлива. Не знам нищичко за готвенето. Мама, госпожа Джоунс и подчинените ми — някои с повече успех от други — са изпълнявали тази роля.
— Аз не готвя — осведомявам я, докато оглеждам острия като бръснач нож, който ми подава.
— Предполагам, че не ти се налага. — Слага пред мен дъска за рязане и червени чушки.
Какво, по дяволите, да ги правя тези неща? Те имат наистина причудлива форма.
— Никога ли не си рязал зеленчуци? — пита невярващо Анастейжа.
— Не.
Неочаквано тя ме поглежда самодоволно.
— Смееш ли ми се?
— Това явно е нещо, което аз мога, а ти — не. Да си го признаем, Крисчън — за пръв път ти е. Ето, ще ти покажа.
Застава до мен, ръцете й докосват моите и тялото ми оживява.
Господи.
Отдръпвам се.
— Ето така. — Тя ми показва, като разрязва чушката и маха семките и разните други гадости вътре с едно завъртане на ножа.
— Изглежда съвсем лесно.
— Не би трябвало да те затрудни — подмята тя шеговито, но и иронично. Да не би да си мисли, че не съм в състояние да нарежа един зеленчук? Започвам да режа внимателно и прецизно.
По дяволите, семките се разхвърчават навсякъде. По-трудно е, отколкото си мислех. В ръцете на Ана изглеждаше безпроблемно. Тя се навежда към мен, бедрото й се отрива в крака ми, докато събира съставките. Сигурен съм, че го прави нарочно, но се старая да не обръщам внимание на ефекта, който оказва върху либидото ми, и продължавам да режа внимателно. Ножът е прекалено остър. Тя отново минава до мен, този път отрива бедро в моето, поредното докосване под кръста. Членът ми одобрява, при това много.
— Знам какво правиш, Анастейжа.
— Нарича се „готвене“, струва ми се — отвръща тя престорено искрено.
А-ха. Игривата Анастейжа. Да не би най-сетне да е усетила какви сили има над мен?
Тя взима друг нож и идва при мен до дъската, бели и реже чесън, лук и зелен боб. Използва всяка възможност, за да ме докосне. Разкрих я!
— Много те бива — мърморя и се заемам с втората чушка.
— В рязането ли? — Тя пърха с мигли. — Дългогодишна практика — заявява и отрива дупе в мен.
Стига. Достатъчно.
Тя взема зеленчуците и ги поставя в горещия уок.
— Ако го направиш още веднъж, Анастейжа, ще те опъна направо на пода.
Леле! Действаше.
— Първо ще трябва да ме помолиш — засича ме тя.
— Предизвикваш ли ме?
— Може би.
О, госпожице Стийл. Давай.
Оставям ножа и отивам до мястото, на което е застанала тя, без да откъсвам очи от нейните. Устните й се разтварят, когато се навеждам над нея, само на сантиметри, но без да я докосна. Извивам се и изключвам газта под уока.
— Май ще ядем по-късно. — Защото в момента смятам да те чукам до полуда. — Прибери пилето в хладилника.
Тя преглъща с усилие, грабва купичката с нарязано на хапки пиле, доста неумело го покрива с чиния и го прибира в хладилника. Отстъпвам крачка назад, без да кажа и дума, и когато тя се обръща, се оказвам точно пред нея.
— Е, ще ме молиш ли? — прошепва тя.
— Не, Анастейжа. — Клатя глава. — Няма да има молене. — Поглеждам я и кръвта ми се сгъстява от похот и желание.
Мамка му, искам да потъна в нея.
Виждам как зениците й се разширяват и бузите й пламват от желание. Тя ме желае. Аз я желая. Тя прехапва долната си устна и аз не издържам повече. Сграбчвам бедрата й и я притискам към ерекцията си. Ръцете й са в косата ми и тя ме привлича към устата си. Аз я притискам в хладилника и я целувам.
Тя има толкова прекрасен, толкова сладък вкус.
Стене в устата ми и това е като внезапно събуждане, което ме кара да се надървя още повече. Плъзвам ръка в косата й, дърпам я назад, за да мога да вмъкна езика си по-дълбоко в устата й. Езикът й се бори с моя.